петък, януари 26, 2007

във ритъма
на дъжд и пролет
през зимата
се раждат думите
и образи
на облаци
прииждащи от запад
първо перести и ефимерни
после черни
изпълнени със гръм
искри и стонове
пулсират жилите
в дисонанс със вените
във електиречесто
кроя емоции
със дим и течност
мъгла и мътни
шаблонът на творение
което с кал
в подобие на себе си
създавам
и двамата
в игра на сливане
си мислим огледалото
във ритъма
на дъжд по ламарина
изтича времето
светкавица
и гръм и трясък
в звука на счупено
облизвайки надлъжно ръбове
поглъщайки прозрачното
изтривайки обелките на спомени
броим парчетата на огледалото


с незабравимото непримирим сън

три думи погълнати
влага меланхолия тръни
три думи изречени
в поглед в премигване в взиране
в три думи изтрих времето
паяжината и паякът
спомени
три нишки в основата
сме аз ти-другите
-
намирах спокойствие в сънища
сега е нужно да създавам илюзии

вторник, януари 23, 2007

в неслучването ни
ще се запазим вечно

това
което
никога
не е било
не ще и бъде
когато днес
е Без
то няма време

две огледала
с издрани до болка гърбове
от иглите на погълнати образи
две огледала
които почиват си в липса
и безкрай на възможност
две огледала
се оглеждат едно в друго
в отсъствие
изписано от неприсъствие на отражение
никой никога не ще я види

никой никога не ще я види
когато сме сами

вторник, януари 16, 2007

из Как е, С. Бекет

без да знаем че всеки напуска винаги един и същ
отива винаги при един и същ винаги губи същия оти-
ва към този който го напуска напуска онзи който
отива към него нашата правда

***
ако приемем че като палачи имаме интерес да
останем на място то като жертви той ни кара да
потеглим

според тези две желания които се борят във вся-
ко сърце би било нормално второта да надделе до-
ри с малко

защото видяхме го още по времето на пътувания-
та и изоставянията единствено жертвите пътуват

палачите им са като вкаменени вместо да се хвър-
лят по следите им десен крак дясна ръка бутай дър-
пай десет метра петнайсет метра те остават там къ-
дето са били изоставени може би също резултат от
правдата ни

въпреки че и тя е донякъде намаляла
съдържайки за всеки един същото задължение
точно онова да бягаш без страх и да преследваш
без надежда

и ако в този късен час все още можеш да възпри-
емаш други светове

толкова справедливи колкото и нашият но не тол-
кова добре организирани

може би има един доста милостив за да приюти
местата където никой не изоставя никого не чака
никога никого и никога две тела не се докосват

и ако това може да ни се стори странно без про-
визии за да ни подкрепят ние бихме могли да се вла-
чим ей така по волята на страданията си събранни
на запад и стремящи се към едно несъществуващо
спокойствие

понеделник, януари 15, 2007

парата
отмила мръсното
от тялото
разсеяна
във огледалото
се единява
със стъклото
на прозорците
и в плод на гравитация
сълзи към тъмното
в бразди през черното
рисува линии
-
баркод
издялкан зад очите
маркира
спомени
и само светнати
под нежен ъгъл
говорят те
несбъдване
във липсите
погълнат
от отсъствие
на плът и дъх
и осезанието ти
се сблъсквам с себе си
безформен
жълт като тютюн
и плътен
в черното на зеница
дълбая в кал
повръщам тиня
изтривам сетива
без аромат
безчуствен съм
за полъх
единствен
в интуиция
гадая
неопределеното присъствие
на двамата ни няма днес-
ще се завия
с огледалото

неделя, януари 14, 2007

ръцете ми нежни като сърцето ми

ръцете ми
наковалня са
любопитството-
чукове
гравирам нейните истини
черни и парещи
в месото
под ноктите
там в мекото
да бъдат запазени
за денят
когато в облак се превърна
с тях
да се привържа за земята
подобно на хвърчило
а северняк
се казва вече болка