стъпка в пустиня съм,
син на скитащ номад-
тих
както тиха е пустощта
в очакване да бъде избродена,
сух
както сухи са тетивата на лък-
сухожилия сухи и жилави.

невзрачна следа съм,
износена и родена от майка,
която говори единствено
с влагата проблясваща в погледа
и те чува дълбоко в косата си

стъпка в пустиня съм,
невзрачна следа из-оставена-
живот погълнат от пясъка,
живот носен от вятъра,
по-траен от спомен,
по-плътен от камък...

този който бе и този който би
са двамата пияници без име
които се събират всяка нощ
във кръчмата
наречена на мое име