вторник, септември 29, 2015

лошото момиче
в което се влюбих
преди около десетина години
в един пролетен следобед
под една козирка
скрили се от дъжда
по път за фотото на гулаш
и което тогава ми каза
спри да ме гледаш така
неточканедейдамегледаштакаудивителен
ноазпрдължихдаягледаммноготочие
някак си се превърна
в добра жена
а аз съм си все същия
наужким добряк
емоционален глупак
понапълнял
с малко по-гъста брада
и баща на две деца
*
все същия емоционален тъпак
за около десетина години
малко по-отговорен
толерантен
незаядлив
монотонен
*
за десетина години
така и не се научих
да споделям каквото трябва
на когото трябва
всичко на теб
но ти ме осмиваше
и все пак реши
да ме избереш
от демоните на моето
минало да избягам
да прощавам на себе си
да забравям
ебасимумамата

Няма коментари: