неделя, април 26, 2015

имаше време
в което живях
и разбирах
или поне се опитвах да разбера
как се живее
и там
разните други неща
за живота
нали се сещаш
разните
други
неща
трябва да е имало
някъде там и тогова
някакво време
преди да се завия
с дебел тежък юрган
през глава
с един от онези селските
тежки юргани
които тежат като света
или поне колкото по-тежката му полвина
които миришат на нафталин
и стар гардероб
и които бабите пазят за гостите
гостите, които идват веднъж на две три години
или така и не идват
а аз си имам един такъв юрган
имаше едно такова време
преди да ми подарят юргана
и една възглавница пълна с пера
със сънища
и с мечти
с речни камъни и сини мъниста
с (*********)
пълна
със спомени за събития
които най-вероятно не са слували
а може би
никога няма и да се случат
спомени за вечността на една любов
и неслучването на няколко други
спомени за всичко, което имам
такава една добра възглавница
а на калъвката й тя е избродирала
нали всъщност знаеш
че ти никога нищо не си имал
и едва ли някога нещо ще имаш
точка
дали изобщо си бил, си и ще бъдеш
въпросителен многоточие
сигурно е имало време
преди да легна на това легло
което никой не ми е подарявал
което сам си сковах
с дъските от една порутена колиба
на нечие детство
първите няколко крачки от ничий живот
а под леглото не се крият чудовища или таласъми
или топка косми
от котката която никога не съм имал
сигурно е имало време
преди да  легна
да се завия през глава
знам да си кажа
да благодаря за което
и  да заспя