увлечен в спомена
на двамата ни няма днес
но има утре
се погубвам
в себе си с сега
въоръжен
обезкостявам спомени
до мекото на гнило
подлагам под главата си
наместо камък
и се оповавам
в тихото
с което ми говориш
процепи в безвремето
тълкувани с червеното
и думите и образии
области на другите
във несъгласие
се обладавам
сам за себе си повърхност
с неравности
рисувам пясични и замъци
и ще погълна
морска пяна
липсите
заключени във сол и влага
до пределите на точка
линиите ще се сливат
времето когато ще ни няма

уморени клепачи
бранят нежно правата си
пред студеното
вибриращо бръмчащо
на луминисцентната
бяла светлина
горд като гроб
червен поглед сте
неоправдани и неогладени
неогледни образи
родени под
плод на фантазия
мега-его заразен
събличащ форма
изтриващ смисъл
уморен поглед
гладна мисъл
фрагменти
като парчета на пъзел
рисуват основното ястие

някога две следи чертаят окръжност
където скитници вещаят
вятър и пясък
в море от възможности- невъзможен
и червен като облак прозрачен
потъвам без време и номер
някога някак си ще преоткрия дъното
твърдо като тиня и изгнили плодове
там в миризма на отлежало
ще преглъщам втеб и други
с думи образи и 5 квадрата с ръбове заоблени
до точка:

животът във книга
е като книгата на живота
сътворена в безброй страници
без заглавие автор или корици
свят изграден само в потенции
без номера факти и снимки
бяла е почти кръгла
избирам една страница
подходяща за теб и я изяждам
после преживям преживяванията
избирам една страница
откъсвам я
но вместо кръв
изтича нова книга
с корици заглавие и автор
с красиво изписани номера на страниците
текст и прочие за прочити
свят изграден само от спомени
връщам книгата-страница на старото й място
и отново всичко е бяло почти кръгло
единствен аз съм ръб и черен
всяка страница самостойна
всеки лист пълнота
без да е цялата книга
и все пак е цялата книга
книгата на живота
е като живот в книгата
ще ме познаете по маската от хартия

потъващ сън
в червеното
забравям себе си
със виното
-
събарям крепости
изваяни от пясък
сол и морска пяна
остават мидите
в които думите
приканват мен
да се прикрия
и притаен от влагата
да се превърна
в твърд седеф
за другите
непробиваем
-
но аз си пия виното
потъващ като сън
в червеното
забравящ себе си
и думите
позволено е на другите
да ме създават в крепост
от пясък, кост
и морска пяна

отлагащ времето
което чака
редом с неизбежността
на двамата ни няма днес
но има утре
-
предъвквам
бляскава до вчера истина
която само в болката остана
ще я преодолея за пореден
и последен път
-
представящ
как без пролет
замръзнали цветя се размразяват
в ухание на сливане на облаци
ще те желая

в мълчание
въобразих си
мъртва е критичността
в думите премерени
прикрих се
сред неяснота
мъгла
и спомени
-
промяна на вяъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата
-
с дъхът си
издувам платната на кораба
с умът си
рисувам следи във вълните
с очите
съзирам фар във очите ти
а разбивам се във скалите-
истини в плитчините
а водата-
давещ се във главата
-
когато без глас
зовеш помощ
ще съм удавник
живо-погребан
под излишните ти баналости
в крайности
забравил за острови
ще се рея сред обалци
вдъхващ чуждата влага

чакам
глъч пренебрегнал
подкрепян
от син дим
броя фасове
наместо минути
вдъх подир вдъх
глъдка след глъдка
по тих
и от на бирата
пяната
докато думите
са необходимости
вода са
за рибите
и страх
от себе си да забравя
прегазен от архетипове
се предавам
сам себе си да владея

като тиха
горчива утайка
мислите
потъват към дъното
облекли липсите
с думи и образи
там точките
властват над линии
а очите са
поглед във себе си
-
обичам
още преди
изговорени думите
с езика си
да разбърквам утайката
в спирали и облаци
творец съм на формите
убиец на смислите
живеещ във усета

в очите ми
оглежда се
слепотата
на голата истина
опипва
своите отражения
като изповедник
търсейки
желания
недооформени
в решения
които да погълне
и да повърне
през устата ми

по тихото
което е сред думите
ще те позная
във липсата на звуци
между фразите
и само поглед сме
тогава
две истини
горят в очите:
прах при прахта!
плът във плътта!

от точките ли
градим линии
или линиите
разграждаме в точки
-
дишаш ли
или се заблуждаваш
искаш ли
въобразяваш ли си
-
раста са
клоните
на дървото
зимата
мъртви
листа са
след есента
птиците

сега е кошница без дъно
сега
са думите
когато биват споделени
сега
е плод
на усета за полъх
сега-
в забравата
на усета и сливане
със полъха
на твоя вятър

сега
излизам
да скитам
и да рисувам
очите ти
върху гърба
на очите си
защото
в топлото на моята стая
усещам единствено
аромат на теб-и-дихание
но без полъх
който да гали
плътта ми

с корени
посяваш се
в илюзии
поникваш в страх
движение?
божествен-
вятърът-
отричащ нормите-
в кръвта
споделяна
плътта
на двама скитници
е полъхът
над бездната
безвремие
-
и когато
часовникът
отново запее
с блян по земя
с удоволствие
и в наслада
прицели се в сега
и стреляй
уби ли?
не?
а запита ли се
дават ли плод
палмите
в миражи родени

дъхът
е за да бъде
вдъхван
а не като илюзия
за проветрение
-
смея се
над себе си
още преди да извикам:
предизвикателство
защото знам
всеки мой предел
е мое отрицание
а всяко мое отрицание
възможността
в игра със себе си
да се надвия
един е губещ
един ще победи
промяна няма
няма Аз
и Ти
и Други
в началото бе То
в едно сме Ние
а после
нужно ли е
в съд да се засаждаш
който да се мъчиш
да пробиеш
с корени
когато с вятъра
свободна си да се посееш
в червеното
на нечий покрив

там и когато
са фикции
изтекли
през на времето
процепът
опъват платната
на кораба
а ти
вглъбена в посоката
забравяш
за на вятъра
силата-
тук и сега е ухание
полъх без дестинация
-
погълната
в влагата
като таблетка
разтваряш се
с очите си
се опитваш
до остров
да стигнеш
но виж
отразен в пяната
мой образ
ти сочи облаци
вместо острови
шепнейки
-
отрежи въжета
прегризи конци
изхвърли плътта
после забрави
за там и когато
остане
само тук и сега
преглътни
че растояния
никога не е имало
нито мостове
нито въжета
нито конци
в тук и сега
сме навсякъде и завиниги

с глава
ще счупя огледалото
в звука
на хрускащ леден сняг
преди
кръвта си да разлея
в аромат
на бадеми
и асфалт
във равнина
където няма стълби
а между бездните
опънати конци
наместо въжени
мостове
свързват крайности
в безкрай
за да се срещат
истини

отвъд
при мен
съм сам
обвит
във хлад
прегърнал
есен
-
предричам
аз
в забрава
-
котешки
следи
в снега
си ти
преди
да си
кристална

с мълчанието си
преобразяваш се
в кукла
тихо изстивайки
като вятър
и гладка повърхност
на огледало
са границите ти
изпотени
с дъхът ми
рисувам
със думи
по тях
автопортрети
на моите образи
ледени
за да стопя
вътрешността ти
катранена
и да я излея
в ушите си
ще ти се
да си форма
без съдържание
запечатана
като с восък
но взри се
в очите ми
виж как изтичаш
през своите

на инстинкти
осланям се
без да се плаша
и да трия
в главата си
вътрешен глас
мълчаливо
дърпа
мозъчни струни
нашепват желания
прът-кръг
пръст-лъст
престъпление
докато знам
повече
октолкото премълчавам
ще се храня
със сенките
в ъгъла
с бяло мастило
ще трия
по малко от смисъла
преди
разсеян в аромат
да ме погълнеш