зглеждах се в облаци а ти привърза ме с плитки към влажната сласт на пръстта нереално е всичко като цвят бял люляк подобно тиха река в неделен следобед потъвам и реем се после свежи зелени листа
вторник, април 24, 2007
със стъпка по-тиха от походката на мъртвата котка навлиза гневът във главата ми с бяс заразен сън чист във устата си пяна в стомахът ми
неделя, април 22, 2007
когато погледна ръцете си вече не виждам моите
влажна тъгата ми в тихо неделие кондензира в главата ми
събота, април 21, 2007
мълвят рибите в тишината на сенките мъртви са птиците
неделя, април 15, 2007
сам в сън съм
и не им вярвам нито на теб нито на птиците
прах при прахта съм плът във плътта нескрита за другите