една крачка преди
една мисъл след
спирам
в очите й- въздържам се
за нея- не знам какво искам
за себе си-
преследвам собствените си цели

отвъд витрините виждам единствено себе си

цял- слух съм
сам- дъжд съм

полен

брулил го вятъра
и в ароматен повей после се слели
ала с отмирането на бурята
бил изоставен
и плакъл той
редом с дъждовните капки
търсил утеха в земята
единствен приятел
за него оставала влагата
така под светлината на нощните лампи
в бледожълти блудкави очертания
вещае той Края на локвите
а пресъхвайки нашепват му те
мъртъв си
няма да чуеш повече вятъра

мракът в края на тунела ти
отсъства тази вечер

събличам смисъла на думите
тих в самотно облекчение
зашил съм устните на мислите
и водят ме
нюансите на формите
присъщи на компасът ми
снабден единствено със две посоки

север е желана дестинация
посоката към сънища
...по горе
погледна ли на юг
не виждам по-далече от краката си

на игра като на игра

тихо е както тиха е чашaта
момент след последната глътка
момент преди да бъде захвърлена
в ъгъла
в мига когато облизвам си устните
и поглеждам как бавно и мазно
към дъното се стича отровата
тихо е
и в липсата
усещам
как стремглаво
над мен надвисва Неделята

всяка вечер
прибирам се сам
и мечтая
завърнал се вкъщи
погледнал леглото
теб да намеря
-
отвивам постелята
но вместо теб
сънищата прегръщам