сряда, март 19, 2008

среда
без време
тук
в сега
облякла
тишина
на повея
на паяжина
среда
отвъд
снега
прикрит
в дома
ратворена
във спомени

а те
открехнати
с отломките
от сънища
погълнати
в съня
приятели
предадени
от егото
за свобода
на същото
обречено
от себе си

приятели
за прошка
съм
и сън
показа ми това
загдето съм сериозен

единствено
в среда
разкривам се
в средата на неделя
единствено
в среда
е без значение
дали бледнея

навън
тихо вали
сняг
вътре
тихо се сипят
мислите