skip to main |
skip to sidebar
ням сън
в пуст град
сам съм
насред
сив прах
крив път
на Анонимен.
пуст
дъжд
да
вали
да
те
мие
сладка
вода
в
тихи
сълзи
да
тече
жълта
солена
река
влажни
чувства
бавно
да
влачи
насред
мокра
земя
пролет
без
време
да се отмие
душа
вечер
е време
да
пресъхнат
копнежите
богинята
на моето
отсъствие
прикрила се
в цвета
на мрачна
тишина
и двамата
избягали
във сън
при сенките
градим
неслучването
на света