събота, май 29, 2010

нощ

залезе ли слънцето
заспиват ненужните
замлъкнат ли птиците
заглъхват и другите

мръсни сте
тъмно е
неделя сме
тихо е

избягал от другите
загърбвам ви
губите!

сам
съм
скрит
в сън
прикрил се
при думите
прочетох ги
все същите
грубите
презрях се
наред с чуждите

ден първи:
родихме се
и светло е
но тъмно бе

ден втори:
предрекох ги
създадох ги
обичам ви

ден трети:
познавах ги
отрекох се
привличах ги

ден четвърти:
избягвах ги
изядох я
избягах им

ден пети:
скитах се
търсих се

ден шести:
намерих я
нечиста е
харесва ми

ден седми:
неделя е
почиваме
...
презирах /в/се

нощ подир нощ
сън преди съм
и моята истина
не е свишата истина

сряда, май 05, 2010

ден

изгрее ли слънцето
събуждат се чуждите
запеят ли птиците
заговарят се другите
за времето
пътища
хората
дупките
кучето на съседа
силна ракия
напомпано самочуствие
съседката с насинено око
синеоката дъщеря
без пола
силиконовa цицa
кучките
малките котенца
-ей, тясна бе, батенце
сврели се в спирките
топлят се като песове
проклинат държавата
милите клетници
презират живота си
кофти несретници

изгрее ли слънцето
събуждат се
другите
заговорят ли чуждите
избягвам ги аз
грубите
кофти несретници
скапани клетници
ръмжат като кучета
скимтят като кучета
покорни на силните
агресивни към тихите
заразен по рождение
със презрение
огорчение
страня озлобените
странствам във себе си
загърбил проблемите
отбягвам ненужните
не ща ви аз думите

пичка ви ленина
презирам ви
грубите
избягвам ги аз
другите

аз
бягам
от
вас
във
посока
къде е
голгота

вашата истина не е висшата истина
мъртва е истина щом бъде изречена
в плен
ден
след
ден
озлобен
тичам
в
бягство
към мен