V постулат на Евклид (за упоредните прави)

във някой друг живот

където

аз съм твой

и ти си моя

във някой друг живот

принадлежим

на тишината 

и на покоя

било е време

и времето

ще бъде пак

във някой
паралелен свят

*

и сме пресечка

насред
чистата случайност

две мънички
пътечки
в една посока
винаги вървим
на разстояние
един-за-друг-недостижим

по двата бряга на река

душа
съчустваща на твоята душа

завинаги сме разделени

от силата на

тук и на и сега

и заедно ще сме

единствено възможни
в един
въображаем свят
БЕЗКРАЙНОСТТА

искам да олекна

да се освободя

да забравя

да проумея

да разбера

да летя

споделен

очакван

жадуван

обичан

така както аз те обичам

а не неразбран

сам

и самотен

да бъда запазен

а не празен

кух

огрухан

очукан

ковчег

мръсен

и крив

под два метра

проблеми

заровен

от своите демони

сам самичък

заробен

пух

искам да съм

леко глухарче

прах в вятъра

мигла отронена

капчица дъжд

а не мазно петно

в фугите на паважа

от хорски крака газено

недовидян

недоразбран

счупен калейдоскоп

лек искам да съм

да полетя

да се слея и сливам

да бъда разбран
както аз се разбирам

с теб искам да съм

дрейв в мъгла и есен после зимен сняг и край

мръсните спомени

 вплетени  в мислите
тежък товар
вие душата ми
вилнеят в главата ми
излъчват те
своя
дяволски чар

надълбоко удавени

живи завръщат се

от лилавия бог
те са моя
гибелен дар

*
дума

след
дума
*

 ефимерен
спасителен фар

аз чувствам промяната

пътувам към нея

в самомнителен впряг
 поел по безкрайният път
уроборос
търся посокота

на един по-добър
вътрешен

свят

като ранено животно
ходя встрани
грешен по дефиниция
тъмен е странника
живот в съня си твори
болензавинагигрозен
празен
сам в празнота си стои
след смъртта си дори
едва ли ще има
някъде някой
на когото
нещо да сподели

тих хищник

прикрил се

слял се с нощта

бди