дрейв в мъгла и есен после зимен сняг и край

мръсните спомени

 вплетени  в мислите
тежък товар
вие душата ми
вилнеят в главата ми
излъчват те
своя
дяволски чар

надълбоко удавени

живи завръщат се

от лилавия бог
те са моя
гибелен дар

*
дума

след
дума
*

 ефимерен
спасителен фар

аз чувствам промяната

пътувам към нея

в самомнителен впряг
 поел по безкрайният път
уроборос
търся посокота

на един по-добър
вътрешен

свят

като ранено животно
ходя встрани
грешен по дефиниция
тъмен е странника
живот в съня си твори
болензавинагигрозен
празен
сам в празнота си стои
след смъртта си дори
едва ли ще има
някъде някой
на когото
нещо да сподели

тих хищник

прикрил се

слял се с нощта

бди