слънцето е огорчение

моят ден е шепа прах

моят ден е облак дим

моят ден е мръсен страх

моят ден небесно син

шепа страх

и мръсен дим

потъвам бавно

в облак прах

небесно син

грях във шепа прах

и слънцето е огрчение

когато егото е полуслучване

луната е спасение

когато замина

кой ли ще се завърне

мисля, следователно ме няма

утре едва ли ще съм
това намерение ми е чуждо
и като че ли вчера май ме е нямало
помня нещо подобно
или е по-правилно да се каже
че от вчера нищо не помня
а днес пък отсъствам
тъй като имам
вчерашна работа за довършване
абе изобщо
едва ли някога ще ме бъде
насред тази огромна вечност
вечност
която всички незабелязват
че съществува