бленувах яснота
а се оказа
че лъчите
по-неясни са
дори и от мъглата
и в слетлината
ще открия
по-явно от преди
колко съм погълнат
в празнота
погубен от ноември
облян във дим
прозрачен
в себе си
ефирен във плътта
все пак
се сблъсквам с другите
сряда, ноември 29, 2006
изгубих се
в ноемврийски мъгли
нощем
когато търсих Теб
а Теб бе липсата
а Теб
винаги те е нямало
прозрях
когато те презрях
преглщайки
същността ти презряла
живееща единствено в едем
а сега
разкъсвам се
между две истини
раздиран
от тяхната несъвместимост
и плът
а те живи са
тук и сега са
а не там някъде
и отсъстват
когато си тръгнат
а не като Теб,
която ми липсваше
във присъствието си
и бленувам по яснота
а мъгла съм
за себе си и за другите
имам вляво от себе си
в ноемврийски мъгли
нощем
когато търсих Теб
а Теб бе липсата
а Теб
винаги те е нямало
прозрях
когато те презрях
преглщайки
същността ти презряла
живееща единствено в едем
а сега
разкъсвам се
между две истини
раздиран
от тяхната несъвместимост
и плът
а те живи са
тук и сега са
а не там някъде
и отсъстват
когато си тръгнат
а не като Теб,
която ми липсваше
във присъствието си
и бленувам по яснота
а мъгла съм
за себе си и за другите
***
Теб е празнота коятоимам вляво от себе си
вторник, ноември 28, 2006
понеделник, ноември 27, 2006
неделя, ноември 26, 2006
н.
мъгливи образи
с неясна влажна плът
поглъщат
героят от картон
под клоните
когато тихото
владее тъмното
във себе си
неделя е
без време е
потъвам в думите
а после
воайор за другите
вдишани през носа
изтрещели импресии
владеят главата ми
в хаотично мълчание
цял
поглед съм
а навън
образ в сам
сън
с неясна влажна плът
поглъщат
героят от картон
под клоните
когато тихото
владее тъмното
във себе си
неделя е
без време е
потъвам в думите
а после
воайор за другите
вдишани през носа
изтрещели импресии
владеят главата ми
в хаотично мълчание
цял
поглед съм
а навън
образ в сам
сън
събота, ноември 25, 2006
петък, ноември 24, 2006
нежно изтръгни очите ми
преди да ги нанижеш
на карфици
през свитите зеници
в център- Красота
опитай се да препарираш
непознатият ми вид
не можеш
сам за себе си
се пазя целият
и заблуждаваш се
че полъхът във дробовете
е твой или на някого
безмерни глупости
и лудости
а ти
задоволяваш се със сянката
и сляпа си за светлината
без опити да видиш цялото
пъзелът да подредиш е невъзможно
а твоето парче го няма
защото ти не ме познаваш
а отказваш
целият да ме погълнеш
затова задоволявай се с отломки
убий с игли отделните ми части
за теб ще бъда сух и сбръчкан
до мигът когато
в прах не се превърна
преди да ги нанижеш
на карфици
през свитите зеници
в център- Красота
опитай се да препарираш
непознатият ми вид
не можеш
сам за себе си
се пазя целият
и заблуждаваш се
че полъхът във дробовете
е твой или на някого
безмерни глупости
и лудости
а ти
задоволяваш се със сянката
и сляпа си за светлината
без опити да видиш цялото
пъзелът да подредиш е невъзможно
а твоето парче го няма
защото ти не ме познаваш
а отказваш
целият да ме погълнеш
затова задоволявай се с отломки
убий с игли отделните ми части
за теб ще бъда сух и сбръчкан
до мигът когато
в прах не се превърна
цар съм на думите
владея ги в хаос
слуга съм на себе си
без господар
цензурират ме другите
просто присъствайки
и аз се разпадам във многото
за да им дам
каквото искат да чуят
защото в главата ми
пъзелът-
покрив с изпочупени керемиди-
редя според времето
а времето-
според себе си
а себе си-
според думите
а думите-
цар съм на думите
владея ги в хаос
слуга съм на себе си
без господар
цензурират ме другите
просто присъствайки
и аз се разпадам във многото
за да им дам
каквото искат да чуят
защото в главата ми
пъзелът-
покрив с изпочупени керемиди-
редя според времето
а времето-
според себе си
а себе си-
според думите
а думите-
цар съм на думите
четвъртък, ноември 23, 2006
Нечленоразделна
имаш ме
единствено
в последните тласъци
когато е мокро
когато бяло e
когато е влажно
имаш ме
единствено
под божественият ми дъжд
когато посявам се в вятъра
имам те
единствено
когато прониквайки
те целувам отвътре
имам те
когато
моето тяло е в твоето тяло
*
през останалото време
бледнееш
единствено
в последните тласъци
когато е мокро
когато бяло e
когато е влажно
имаш ме
единствено
под божественият ми дъжд
когато посявам се в вятъра
имам те
единствено
когато прониквайки
те целувам отвътре
имам те
когато
моето тяло е в твоето тяло
*
през останалото време
бледнееш
ш., ре
пустотата прелива
през празното на очите ми
в безцелна разходка
аз простота сред прахта
моят зов е желание
а адресът ми временен
накъде?докога?
меланхолия
нека повървим заедно
погълнати от влажния въздух
хванати ръка за ръка
през празното на очите ми
в безцелна разходка
аз простота сред прахта
моят зов е желание
а адресът ми временен
накъде?докога?
меланхолия
нека повървим заедно
погълнати от влажния въздух
хванати ръка за ръка
сряда, ноември 22, 2006
вторник, ноември 21, 2006
неделя, ноември 19, 2006
възползвай се
използвай ме
докато можеш
и ми е угодно
защото
ритъмът ми е неравномерен
а силата ми е в несигурността
на спомените
в нехаен безпорядък са фрагментите ми
през пръстите изтичат образи
а теб те пазя в шепите
и отрежи си клепките
за да се взреш в очите ми
харесваш ли си сянката
спотаена в дъното на главата ми
използвай ме
докато можеш
и ми е угодно
защото
ритъмът ми е неравномерен
а силата ми е в несигурността
на спомените
в нехаен безпорядък са фрагментите ми
през пръстите изтичат образи
а теб те пазя в шепите
и отрежи си клепките
за да се взреш в очите ми
харесваш ли си сянката
спотаена в дъното на главата ми
петък, ноември 17, 2006
сряда, ноември 15, 2006
понеделник, ноември 13, 2006
неделя, ноември 12, 2006
пусто.
прашно.
вяло бяло.
сиво е.
нужди и
копнеж.
преходност? е мноо ясно, бате.
точка време с теб, точка време с теб1.
моята статика е перде на прозорецът ми.
отвъд него е мен-
бясна динамика.
паника!
тленни сме. тварни сте.
дръж се здраво, привържи се временно.
защото възелът на моето време е скрит под отсъствието му.
ти си време,
аз без време,
ти си бреме.
ти си
дупката в хоризонтът ми
през която ще мина
за да открия
поредния Аз
и ще е чисто пред пътя ми, защото път няма.
има само образи
фрагменти, малки лудости.
глупости!
ще изчезнете всичките, когато се примиря с себе си.
подреждай!
а после?
редът е плод на интерпретацията.
предай се,
продай се,
бори се,
примири се.
всички сте губещи във играта ми-
хаос във главата ми.
прашно.
вяло бяло.
сиво е.
нужди и
копнеж.
преходност? е мноо ясно, бате.
точка време с теб, точка време с теб1.
моята статика е перде на прозорецът ми.
отвъд него е мен-
бясна динамика.
паника!
тленни сме. тварни сте.
дръж се здраво, привържи се временно.
защото възелът на моето време е скрит под отсъствието му.
ти си време,
аз без време,
ти си бреме.
ти си
дупката в хоризонтът ми
през която ще мина
за да открия
поредния Аз
и ще е чисто пред пътя ми, защото път няма.
има само образи
фрагменти, малки лудости.
глупости!
ще изчезнете всичките, когато се примиря с себе си.
подреждай!
а после?
редът е плод на интерпретацията.
предай се,
продай се,
бори се,
примири се.
всички сте губещи във играта ми-
хаос във главата ми.
събота, ноември 11, 2006
неопределана близост
мъглата е моят пътеводител
непосредствен контакт
и мълчание
аз, ти, ние
светата ми троица се разпада
не е едно, не е единна
сега съм сам
божият син
грешен сред грешници
готов да се жертвам за другите
срещу малко любов
продавам ли се
въобразявам ли си
играя си
моите малки мазохистични игрички
на сомоотричане
шизофрения
и идеализъм
мъглата е моят пътеводител
непосредствен контакт
и мълчание
аз, ти, ние
светата ми троица се разпада
не е едно, не е единна
сега съм сам
божият син
грешен сред грешници
готов да се жертвам за другите
срещу малко любов
продавам ли се
въобразявам ли си
играя си
моите малки мазохистични игрички
на сомоотричане
шизофрения
и идеализъм
петък, ноември 10, 2006
пристрастяващо е,
когато загубиш времето си
дни, месеци, години-
празни цифри.
0,1,2,3,4
метри
от кинолентата в главата ми
е преекспонира
или недоекспонирана.
защото
отново съм прекалил в заблужденията си.
но нощните бдения
ми носят утеха.
а комините- разкривени призрачни силуети
протягат своите разклонени антени
към луната-тяхната вечна съблазън
тихо е тогава в главата ни
моята, моята, моята.
пристрастяващо е
когато загубиш времето си.
защото забравяш
какъв си бил
и какъв ще бъдеш
и си просто сега
и си просто неопределимо присъствие.
когато загубиш времето си
дни, месеци, години-
празни цифри.
0,1,2,3,4
метри
от кинолентата в главата ми
е преекспонира
или недоекспонирана.
защото
отново съм прекалил в заблужденията си.
но нощните бдения
ми носят утеха.
а комините- разкривени призрачни силуети
протягат своите разклонени антени
към луната-тяхната вечна съблазън
тихо е тогава в главата ни
моята, моята, моята.
пристрастяващо е
когато загубиш времето си.
защото забравяш
какъв си бил
и какъв ще бъдеш
и си просто сега
и си просто неопределимо присъствие.
сряда, ноември 08, 2006
аз съм този, който рисува със думи не с образи. този който намери два тлъсти фаса между паважа, наричайки ги за успокоение преди нервните сънища. този който пак там по тъмните улици нощем си вярва колко е сам всъщност. този, който се пита виждаш ли и ти светлите облаци, чезнещи зад мрачните опушени полуразрушени сгради. сградите, които чезнат като облаците над тях, само че по бавно. чезнат по-бавно дори и от мен. аз съм този, който не знае граматика, но си вярва, че пише по-стойностно от повечето. който обича повечето, колкото и ги мрази. аз съм този, който не ръси, защото е поел отговорност за себе си, който сам за себе си е виновен. аз съм. никой не съм. дори себе си не съм. правя се както и другите, но поне си признавам. смешен съм колкото и останалите. лесно е да отричаш. лесно е и да проповядваш. аз предпочитам грешките. те учат. аз съм този, който е сам своето гео от моето его. който плаче, когато съзнае, че не иска да се продава. който знае, кога накърнява, а се прави на тъп гъз и лигава путка. и дразни. и мрази. и храни, но тайно, защото се прави на пич. и е пич. но все пак нещо му се изплъзва. през цялото време нещо му се изплъзва. аз съм. и никой не съм. и никого никога няма да бъда.никога. защото аз съм. никой не съм. и не спира да пише. нощ. сънища. пропасти. мисли. интересни са, тези дето теглят дебелата майна и спят по пещерите. нали. ебати яките хора. ебал съм им майките на всички, защото все още не съм ебал своята собствена майка. защото е смешна. защото и се присмивам. защото не й вярвам. за да съм я ебал. майка ви мръсна на всички. копеленца. аз съм този, който не съм и никога няма да бъда.
неделя, ноември 05, 2006
сън,
вън!
махни се-
крещя
във носа.
сън,
вън!
сутрин
парфюмът ми
е дим от тютюн.
ненавършил 23
вече съм медиум.
гадая за теб,
себе си
и всички останали.
става ми?
о
.
покажи ми своя нежен кръг
след като прережеш
центърът.
защото
златната среда остана
в устата
на бедната
мръсната
циганка.
среден път
няма!
нахрани ме
с още една крайност-
измама.
вън!
махни се-
крещя
във носа.
сън,
вън!
сутрин
парфюмът ми
е дим от тютюн.
ненавършил 23
вече съм медиум.
гадая за теб,
себе си
и всички останали.
става ми?
о
.
покажи ми своя нежен кръг
след като прережеш
центърът.
защото
златната среда остана
в устата
на бедната
мръсната
циганка.
среден път
няма!
нахрани ме
с още една крайност-
измама.
събота, ноември 04, 2006
Абонамент за:
Публикации (Atom)