днес сякаш забравил съм

че навремето бяхме наистина влюбени

дори не съм сигурен

дали тези спомени са мои

или е нечия чужда история

нечия чужда сънувана приказка

лежа сам в самотата на мрака

и слушам

как спящите хора сънуват живота си

чувам звуци на радост и скръб

чувам и викове

после чувам в тишината на времето

звука на как се къса паяжина

аз много добре познавам този звук

спомних си го

този звук звучи точно като

по дума на век

аз съм човек

ням съм към теб 

по една дума на век

многоточие

лежа в проклетата паяжина

и се опитвам да си спомня

дали сме били някога наистина влюбени

или в момента разказвам нечия чужда история