горда изправена

стара е софия

сляпа за красотата си

вечна косата й

разперил крилата си

стар е й бухалът

тихо съветва я

откровен в тишината си

цял- слух съм

сам- дъжд съм

без претенция

наричам тази събота сутрин

един тих и дъждовен неделен следобед

единствената ми грижа е

да намеря с кого

да споделя алкохолното си

безгрижие

а привечер

да погледаме

как хиляди гарги се прибират

в северен парк за да спят

когато двама мълчат

третият е излишен