един терабайт самота

по пътя
скитат се битници
по пътя
шляят се скитници

по пътя
разхождам се сам
никой и нищо
не искамм
aз да познам

по пътят е кал

жива E локва
нежен воал
пълна
с мъртва вода
изгнило месо
ранима душа
сварени са костите
лепкав туткал
газзя го врял
П О П Ъ Т Я Т Е К А Л

по пътя ходите глутници
сбор сте
от всякакви путници
край пътя крият се в храстите
на оная ми работа
властите
аз се разхождам всред тях
роден и израснал във грях
ала в очите
май хвърлям ви прах
един огромен балон е главата ми
лети
рее се
семе сей
смее се
всички ще ви огрей
това ви го казвам
да слушате
преди да засмучете


по пътя сте всички отречени
но има една душа
во веки на мен е обречена
нея я търся с словата си
тя пък ще гали главата ми

те всички са там
аз отново съм сам
уж съм отломка от всичкото
а все се разхождам из нищото

един терабайт самота
е душата ми
....
кога ли ще слеем
телата си...

смълчан живот
небе отронило
светци...
а хората вървят
студени улици
говорят си
сумтят
проклет живот
объркан свят
народ
заклет
върви, върви

небе отронило
невидими
светци
нечувана
във вятъра
блести
богинята
....

метрополитен

всяка сутрин
насрана и спечена
всяка вечер
срамно обречена
ден подир ден
натъпкан и подреден
блъскат се в мен
метрополитен!

дрънчи
пука
пращи
скърца
пука се
крещи
мъртви сте
скрипти
и вони
на пот
и масло
и ръждясал
метал
вкиснати
старци
ебаси
ебаси
мръсни
палта
зеленчук
джибри
ракия
вкиснало зеле
и лук
в куп
всичко е тук

подвижен калейдоскоп
в трамвая всеки е шоп

всеки делник
ден подир мен
уж безделник
а яко вклинен
се возя
0!метрополитен

озлобен
народът бърза за работа
извратена
е на масата правдата

стъпкана
смазана
мръсна
окаяна
с чалга омаяна
тъпче се
ден подир ден
в теб
метрополитен
ошмулена
в тегоби
забулена
дупче билетче
и пътува към гроба си
РАБОТНАТА СИЛА НА СОФИЯ

оплкват живота си
рамо до рамо
опрели гърба си
в чужд гръб
стражари
джебчии
побойници
доносници
фашисти
и анархисти
вкаменелости
комунисти
нощни пазачи
пожарникари
хамали
прости мазачи
стройтели
контрольори
художници
програмисти
до един
нескопосани
белетристи

всички
работници
на труда си
са свидници


бацаме брат
няма как
няма обрат
затва айде пак
мада фак
мада фак

из спомен

изваден

e образа

а

трудно

сподавен

бе спомена

бих ли във теб врякъл се

ако нощем крещях махай се

скришом е нощем сънувана
тиха е среща бленувах я
днес в мисълта си целунах я
любов поредна загубена

шепнех ти аз:

днес те желая
треперещ във римата

ТЕБ

греховно ранимата

ела, прегърни ме, изричайки

ти си дявол
аз скришом обичам те