да чакаш
да прочетеш
нечие
чуждо
вълнение
да не направиш

да обречеш
после пак да забравиш
своите откровения

за света
и за другите
сам в мисълта си
да пресечеш
с тънка пунктирана линия
божите истини

в алкохола
залисан си

в трясък ще разбереш
твоя е бялата истина
нейна е черна орисница
туй са
два окончателни прочита
брат
на един свят
дет не спря изтича

*|*
брат
фрак
брак

дай пак
|
**
фък оф
фак оф

алкохол
алкохол
алкохол

мой брат
мой враг
твой зов
чужд бог

алкохол аз крещя
и тече ли във вените
пуста отрова
мое чисто спасение
ще я нося до гроба
облян във забвение

алкохол

ти брат
ти враг
мой Бог
чужд зов

алкохол
божествени комплекси

за мен безлик
за тях велик
детето на съзнание
и пак си ти
къде е той?
бленувано внимание

алкохол

алкохолАЗкрещяалкохолеконцепция

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

низки вълнения
да ти го туря
у арта
презрения

в сън обзет
пак напред
все напет
ням поет
мощен тек
бял секрет

ей драскач
чукаш пак
прост пияч

ай стига ве

сутрин излизам
въобще незализан
взел набързо един душ
главата от вчера е туш

кофти леке
модерно изкуство
мокро петно

чука изкусно

семейство си имам
жена, дъщеря
тихо обичам я
вечер събличам я
в скромна игра

абе
казвам ти
кофти леке
иска само да се ебе
за чувста не ще и да чува
на мъж тръгнал да се преструва

с бира в ръка
цигарката пафка
чете си работника
книжка на кафка

дори и посърнал
работя усърдно
в грижи потънал
чаткам кахърно

няма и две

дъщерята
а ето
говори повече от бащата

все още хлапе
изкусно леке
работник поет
модерен пакет

вечер вкъщи прибирам се
мълчаливо в любов вричам се

вечна е незабравата
никога ненаситена

денем бленувам я
нощем сънувам я
гола орисница
зове моята истина

скрита в нощта
боса в пръстта
танцува
в древна мелодия
божи прозрения

п р о п а да не

лилава е

богинята
на моето
отсъствие
прикрила се
в цвета
на мрачна
тишина
и двамата
избягали
от своето
присъствие
във сън
привлечени
при сенките
градим
неслучването
на света

в времето в което
тъмносиньото
започне да прозира
на мястото когато
отсъствие
и тишината
си почиват
веднъж заведе ме
лилавата богиня
в точката в която
нощ и ден се сливат

*

вляво е луната ______________________________ вдясно слънцето

Аз


под мен земята

в три символа
във себе си
вселената създавам
кръгло 4

свят съм аз
свят е светът ми

нощ

залезе ли слънцето

заспиват ненужните

замлъкнат ли птиците

заглъхват и другите

мръсни сте

тъмно е

неделя сме

тихо е

избягал от другите

загърбвам ви

губите!

сам

съм

скрит

в сън

прикрил се

при думите

прочетох ги

все същите

грубите

презрях се

наред с чуждите

ден първи:

родихме се

и светло е

но тъмно бе

ден втори:

предрекох ги

създадох ги

обичам ви

ден трети:

познавах ги

отрекох се

привличах ги

ден четвърти:

избягвах ги

изядох я

избягах им

ден пети:

скитах се

търсих се

ден шести:

намерих я

нечиста е

харесва ми

ден седми:

неделя е

почиваме

...

презирах /в/се

нощ подир нощ

сън преди съм

и моята истина

не е свишата истина

ден

изгрее ли слънцето
събуждат се чуждите
запеят ли птиците
заговарят се другите
за времето
пътища
хората
дупките
кучето на съседа
силна ракия
напомпано самочуствие
съседката с насинено око
синеоката дъщеря
без пола
силиконовa цицa
кучките
малките котенца
-ей, тясна бе, батенце
сврели се в спирките
топлят се като песове
проклинат държавата
милите клетници
презират живота си
кофти несретници

изгрее ли слънцето
събуждат се
другите
заговорят ли чуждите
избягвам ги аз
грубите
кофти несретници
скапани клетници
ръмжат като кучета
скимтят като кучета
покорни на силните
агресивни към тихите
заразен по рождение
със презрение
огорчение
страня озлобените
странствам във себе си
загърбил проблемите
отбягвам ненужните
не ща ви аз думите

пичка ви ленина
презирам ви
грубите
избягвам ги аз
другите

аз
бягам
от
вас
във
посока
къде е
голгота
вашата истина не е висшата истина
мъртва е истина щом бъде изречена
в плен
ден
след
ден
озлобен
тичам
в
бягство
към мен

нега

несподелена
неделята
в
скрити
прозрения
сънища
втрити
с прозрения
сам
отвращение
без
извинение
.
опрощение
.
няма я
в
тихо неделие
лута се
ето я
скита все
крие се
няма е
плаха Неделия
гола в постелята

в мрак
да те очаквам
скрит
в уханието на дъжда
сам
сред липсите приседнал
съм
приел отсъствието на деня
тих
предричам
гибелта на нечия съдба
сън

сънувам
в сянката на твоята душа

насред
кестени
да скиташ
скришом
сенките
да слушаш
вечер
истана
по капките
се стича
сън
с реалност
се оплита

и време е
когато
висчки са заспали
и тиха е
нощта
прощално синя
сънят изтрил е
мисълта
лилавата богиня
владее царството
след сенките
ще завървиме

в дъжда
прикрила се
е тишината
почива си
и чака

нощта не бърза
дъждът и пее
прикрила се
е тишината
дъждът се лее
в тъмнината

думи забързани
в мисли заплетени
издишани сънища
безвъзвратно забравени
тихи завивките
покрили са тайните
скрили са чуствата
завинаги неизречени

смърт на деня
живот да залезе
луна да изгрее
скришом в мъгла
нощта да живе