вторник, май 19, 2009

преди да замълча
и да преглътна
думите
и себе си
за да те следвам тихо
името ти
ще прошепна
есенно
и паяците ще изстенат
от зука
на как
се къса
паяжина
ще съм
началото
и краят ти
единствено
когато ме забравиш
белия
и сянката ми не изтриеш
и в липса ме превърнеш
(а тя ми дава думите)
а после избоди очите си
и сляпо нарисувай
"а мен ме няма никога
и никога не ще ме има"
на мястото
на моето отсъствие
в ден 7-ми
аз ще се завърна
и ще прозреш
че никога не ме е имало
защото
винаги съм бил
това което ти е липсвало