понеделник, март 13, 2017

мисля, следователно ме няма

утре едва ли ще съм
това намерение ми е чуждо
и като че ли вчера май ме е нямало
помня нещо подобно
или е по-правилно да се каже
че от вчера нищо не помня
а днес пък отсъствам
тъй като имам
вчерашна работа за довършване
абе изобщо
едва ли някога ще ме бъде
насред тази огромна вечност
вечност
която всички незабелязват
че съществува

петък, януари 29, 2016

вървя
вървя
вървя
и гледам
огледалото
на
мократа
земя
там
скрито
е
и минало
и бъдеще
на дъното
на локвата
невидима
разтворена
сред
калната
вода
почива си
съдбата
на
света
вървя
вървя
и гледам
огледалото
на 
мократа
земя
как
стъпвам
върху
нея
и
слепвам
се
със 
моята
съдба
и
пак
вървя
по
облаците
стъпвам
газейки
калта
вървя
вървя
и
гледам
огледалото
на
мократа
земя
а
там
богини
мойрите
ме
водят
за ръка

сряда, декември 16, 2015

ела при мен
кръвта ти да изпия
и като хляб
духа ти да изям
ела при мен
ела
седни и чакай
докато не се нахраня
и устните си не избърша
и вече сит
косата твоя
нежно ще погаля
сега свободна си
и можеш
себе си от мен
да отсервираш

вторник, септември 29, 2015

лошото момиче
в което се влюбих
преди около десетина години
в един пролетен следобед
под една козирка
скрили се от дъжда
по път за фотото на гулаш
и което тогава ми каза
спри да ме гледаш така
неточканедейдамегледаштакаудивителен
ноазпрдължихдаягледаммноготочие
някак си се превърна
в добра жена
а аз съм си все същия
наужким добряк
емоционален глупак
понапълнял
с малко по-гъста брада
и баща на две деца
*
все същия емоционален тъпак
за около десетина години
малко по-отговорен
толерантен
незаядлив
монотонен
*
за десетина години
така и не се научих
да споделям каквото трябва
на когото трябва
всичко на теб
но ти ме осмиваше
и все пак реши
да ме избереш
от демоните на моето
минало да избягам
да прощавам на себе си
да забравям
ебасимумамата

неделя, април 26, 2015

имаше време
в което живях
и разбирах
или поне се опитвах да разбера
как се живее
и там
разните други неща
за живота
нали се сещаш
разните
други
неща
трябва да е имало
някъде там и тогова
някакво време
преди да се завия
с дебел тежък юрган
през глава
с един от онези селските
тежки юргани
които тежат като света
или поне колкото по-тежката му полвина
които миришат на нафталин
и стар гардероб
и които бабите пазят за гостите
гостите, които идват веднъж на две три години
или така и не идват
а аз си имам един такъв юрган
имаше едно такова време
преди да ми подарят юргана
и една възглавница пълна с пера
със сънища
и с мечти
с речни камъни и сини мъниста
с (*********)
пълна
със спомени за събития
които най-вероятно не са слували
а може би
никога няма и да се случат
спомени за вечността на една любов
и неслучването на няколко други
спомени за всичко, което имам
такава една добра възглавница
а на калъвката й тя е избродирала
нали всъщност знаеш
че ти никога нищо не си имал
и едва ли някога нещо ще имаш
точка
дали изобщо си бил, си и ще бъдеш
въпросителен многоточие
сигурно е имало време
преди да легна на това легло
което никой не ми е подарявал
което сам си сковах
с дъските от една порутена колиба
на нечие детство
първите няколко крачки от ничий живот
а под леглото не се крият чудовища или таласъми
или топка косми
от котката която никога не съм имал
сигурно е имало време
преди да  легна
да се завия през глава
знам да си кажа
да благодаря за което
и  да заспя

четвъртък, октомври 02, 2014

вторник, май 27, 2014

капка в дъжда съм
игличка насред боровата гора
прах в вятъра съм
песъчинка в пустинята
миг в вечността съм
вечност в мига
като водата съм
все си намирам
накъде да тека

 следвам уж някви закони
 брънка в системата
част съм от нещо голямо
отрязък от времето

излят съм от облака
изгнил в почвата
отвяна от вятъра
точка в безкрайността
цяла вселена съм
макар мъничка част от света

вторник, февруари 18, 2014


...гарнирано с китайски снакс с водорасли...

понеделник, август 05, 2013

Из България

Линк

(Извинявам се за правописа. Всичко това го нахвърлих много набързо една работна сутрин, а сега нямам възможност да го редактирам.)

вторник, юни 11, 2013

V постулат на Евклид (за упоредните прави)

във някой друг живот
където
аз съм твой
и ти си моя
във някой друг живот
принадлежим
на тишината 
и на покоя
било е време
и времето
ще бъде пак
във някой
паралелен свят
*
и сме пресечка
насред
чистата случайност
две мънички
пътечки
в една посока
винаги вървим
на разстояние
един-за-друг-недостижим
по двата бряга на река
душа
съчустваща на твоята душа
завинаги сме разделени
от силата на
тук и на и сега
и заедно ще сме
единствено възможни
в един
въображаем свят
БЕЗКРАЙНОСТТА


сряда, март 06, 2013


искам да олекна
да се освободя
да забравя
да проумея
да разбера
да летя
споделен
очакван
жадуван
обичан
така както аз те обичам
а не неразбран
сам
и самотен
да бъда запазен
а не празен
кух
огрухан
очукан
ковчег
мръсен
и крив
под два метра
проблеми
заровен
от своите демони
сам самичък
заробен
пух
искам да съм
леко глухарче
прах в вятъра
мигла отронена
капчица дъжд
а не мазно петно
в фугите на паважа
от хорски крака газено
недовидян
недоразбран
счупен калейдоскоп
лек искам да съм
да полетя
да се слея и сливам
да бъда разбран
както аз се разбирам

с теб искам да съм

вторник, януари 22, 2013

дрейв в мъгла и есен после зимен сняг и край

мръсните спомени
 вплетени  в мислите
тежък товар
вие душата ми
вилнеят в главата ми
излъчват те
своя
дяволски чар
надълбоко удавени
живи завръщат се
от лилавия бог
те са моя
гибелен дар
*
дума
след
дума
*
 ефимерен
спасителен фар
аз чувствам промяната
пътувам към нея
в самомнителен впряг
 поел по безкрайният път
уроборос
търся посокота
на един по-добър
вътрешен
свят

като ранено животно
ходя встрани
грешен по дефиниция
тъмен е странника
живот в съня си твори
болензавинагигрозен
празен
сам в празнота си стои
след смъртта си дори
едва ли ще има
някъде някой
на когото
нещо да сподели
тих хищник
прикрил се
слял се с нощта
бди

събота, септември 15, 2012

сънувам чужди истини
живея в чужд живот
опитвам се
да бъда себе си
но себе си го няма
няма го и
мой до гроб живот
бълнувам приказни картини
красив жесток
объркан свят
преплетен във химери
за него аз
съм ням и сляп
и спазвам ничии закони
свалил от трона
моят бог
и всяка моя мисъл е родена
с вина обгърната в покров
сама готова е да си отиде
без стон
*крещя*
без зов
*
аз там
отвъд
съм сам
прегърнал
грешния свят
свой се разхождам
отбягам
другия бряг
отделч ги разглеждам
как вавилонската кула
наново строят
*
и бягам
и бягам
от хора
проблеми
и чужди полемики
постепенно изпадам във транс
"на оная ми работа дреме й"

понеделник, август 06, 2012


ще изора душата ти алена
ще прокопая ти в мислите
'теб ще те имам
само във липсите'
*
наниз от спомени
не свързва сърцата ни
нереални картини
си живеят в главата ми

сряда, юли 04, 2012

пусти полета
чужди влакна
непроницаема
паяжина
самотна комета
в небето
милион буболечки
къси крака
древна история
чужда глава
в гнездата си
стоят птиците
нямат крила
повей на вятъра
дълбока река
плуват
планетите
в мътна вода
истински
приказки
вечер
разказвани
за
чужда душа
почват сред нищото
дебне сама
красива орисница
плете тя въжето
мойта съдба

сряда, май 23, 2012

очаквам те в неделя

ничие сърце
ничия земя
ничия душа
 сктитам
бродя
без лице

ела
сподели
прегърни ме
постой
почакай
и виж

егоцентрична е орбита
в свян и печал
бива повита
себична е личната гравитация
придърпват ни
бутафорни овации

виж
погледни
и млъкни
разбери ме
нищо не искам
нищо не знам
как бих искал
понякога
да съм ням

четвъртък, май 10, 2012

повелителя на душите

да потънеш в самозабравата
сам
аз
нямам
ням
край
пролетен
пух
уличен
прах
грях
грях
грях
няма
и следа просветление
кухо е огорчение
борбата се води
загубена
чужда съдба
ще ли бъде погубена
спомените сподавени
дебнат
причакващи
подходщото време
когато е бреме
дори крехкото щастие
приел
и
поел
чуждо нещастие
борбата я водя
във себе си
уж следвам
съдбата си
боря се
бродя все
търся
чуждите демони
плаша ги
а те нещо нашепват ми
плачещи
за моите жалки проблеми
за тях никой не му дреме
*
скитам из пустия град
проскубан светец
повел съм
прокажен
парад
освирквани
и замеряни
с камъни
огнетени
от чужди полемики
ние забравяме себе си
мълчим и вървим
извървяваме
нашият път
към отсрещния бряг
там
черните ангели
навели глави
повеждат ни
към
студения храм
*
не ще го познаем
докато
от слънце
не бъде огрян

его срещу его
свят срещу свят
в душата ми
случвам се
сам на себе си
враг

петък, март 02, 2012

много навътре в душата ми
кръжат зли демони
стрелкат се
огнедишат
крещят
ААААААААААААААААААААА
с опашките си
черни истини
в главата ми
пишат
дебнат ме
крия се
търсят ме
в болката
впивам се
и
уж карам я някак си
а все бягам нанякъде

промяна на вятъра
вятърът на промяната
ебал съм му мамата

задъхан и зпъхтян
в пот и сълзи
облян
сам от себе си изтерзан
пред демоните
заставам
тихомълком и ням
поглед
в погледа взрян

спри
успокой се
млъкни
вдишай
издишай
и погледни

там на небето позират богини
които ефира във думи тъкат
слушам аз божествена песен
как тихо е
и само листа шумолят

понеделник, февруари 20, 2012

в здрач тихо вървя
скърца снегът под краката ми
опитвам се да крещя
студ сковал е устата ми
сетне тъпо мълча
лутат се мисли в главата ми

петък, февруари 03, 2012

някоганякъденякакси
никоганикъдеказахси
неизричайнапразнословатаси
оттогавамълчавъвглаватаси

вторник, януари 31, 2012

дапотънешвсамозабравата
втихосамолечение
леснаесделкатасдявола
крещиизутробата
мъртвокатотечение
веченосъвокупление
втопългнявогорчение

петък, януари 20, 2012

синхроничност

когато двама мълчим
защото има какво да си кажем
но не смеем да споделим
когато нямо крещим
взрели се в липсата
преследвана
гоним я
търсена
няма я
думата която да споделим
тогава скромно приседнали
леко преведени
смълчано преплетени
последната цигара ще разделим

колкото и да мълчим случаят и неслучайността винаги ще говорят вместо нас

понеделник, януари 09, 2012

сингулярност

стар като света
мимолетен като смъртта
идвам и си отивам
раждам се и загивам
сетне отново извирам
вечно желание
чисто съзнание
властва над времето
живот отвъд бремето
на
"АЗ СЪМ ПЪТЯ
И ИСТИНАТА,
И ЖИВОТА"



ничий не съм
и никой не съм
смълчано потънал
в зимния сън

четвъртък, октомври 13, 2011

един терабайт самота

по пътя
скитат се битници
по пътя
шляят се скитници

по пътя
разхождам се сам
никой и нищо
не искамм
aз да познам

по пътят е кал

жива E локва
нежен воал
пълна
с мъртва вода
изгнило месо
ранима душа
сварени са костите
лепкав туткал
газзя го врял
П О П Ъ Т Я Т Е К А Л

по пътя ходите глутници
сбор сте
от всякакви путници
край пътя крият се в храстите
на оная ми работа
властите
аз се разхождам всред тях
роден и израснал във грях
ала в очите
май хвърлям ви прах
един огромен балон е главата ми
лети
рее се
семе сей
смее се
всички ще ви огрей
това ви го казвам
да слушате
преди да засмучете


по пътя сте всички отречени
но има една душа
во веки на мен е обречена
нея я търся с словата си
тя пък ще гали главата ми





те всички са там
аз отново съм сам
уж съм отломка от всичкото
а все се разхождам из нищото

един терабайт самота
е душата ми
....
кога ли ще слеем
телата си...

събота, октомври 08, 2011

смълчан живот
небе отронило
светци...
а хората вървят
студени улици
говорят си
сумтят
проклет живот
объркан свят
народ
заклет
върви, върви

небе отронило
невидими
светци
нечувана
във вятъра
блести
богинята
....

сряда, март 02, 2011

метрополитен

всяка сутрин
насрана и спечена
всяка вечер
срамно обречена
ден подир ден
натъпкан и подреден
блъскат се в мен
метрополитен!

дрънчи
пука
пращи
скърца
пука се
крещи
мъртви сте
скрипти
и вони
на пот
и масло
и ръждясал
метал
вкиснати
старци
ебаси
ебаси
мръсни
палта
зеленчук
джибри
ракия
вкиснало зеле
и лук
в куп
всичко е тук

подвижен калейдоскоп
в трамвая всеки е шоп

всеки делник
ден подир мен
уж безделник
а яко вклинен
се возя
0!метрополитен

озлобен
народът бърза за работа
извратена
е на масата правдата

стъпкана
смазана
мръсна
окаяна
с чалга омаяна
тъпче се
ден подир ден
в теб
метрополитен
ошмулена
в тегоби
забулена
дупче билетче
и пътува към гроба си
РАБОТНАТА СИЛА НА СОФИЯ

оплкват живота си
рамо до рамо
опрели гърба си
в чужд гръб
стражари
джебчии
побойници
доносници
фашисти
и анархисти
вкаменелости
комунисти
нощни пазачи
пожарникари
хамали
прости мазачи
стройтели
контрольори
художници
програмисти
до един
нескопосани
белетристи

всички
работници
на труда си
са свидници


бацаме брат
няма как
няма обрат
затва айде пак
мада фак
мада фак

вторник, януари 25, 2011

из спомен
изваден
e образа
а
трудно
сподавен
бе спомена
бих ли във теб врякъл се
ако нощем крещях махай се


скришом е нощем сънувана
тиха е среща бленувах я
днес в мисълта си целунах я
любов поредна загубена

шепнех ти аз:

днес те желая
треперещ във римата
ТЕБ
греховно ранимата
ела, прегърни ме, изричайки
ти си дявол
аз скришом обичам те

четвъртък, декември 09, 2010

да чакаш
да прочетеш
нечие
чуждо
вълнение
да не направиш
да обречеш
после пак да забравиш
своите откровения
за света
и за другите
сам в мисълта си
да пресечеш
с тънка пунктирана линия
божите истини

в алкохола
залисан си

в трясък ще разбереш
твоя е бялата истина
нейна е черна орисница
туй са
два окончателни прочита
брат
на един свят
дет не спря изтича

*|*
брат
фрак
брак
дай пак
|
**
фък оф
фак оф

алкохол
алкохол
алкохол

мой брат
мой враг
твой зов
чужд бог

алкохол аз крещя
и тече ли във вените
пуста отрова
мое чисто спасение
ще я нося до гроба
облян във забвение

алкохол

ти брат
ти враг
мой Бог
чужд зов

алкохол
божествени комплекси

за мен безлик
за тях велик
детето на съзнание
и пак си ти
къде е той?
бленувано внимание

алкохол

алкохолАЗкрещяалкохолеконцепция

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

низки вълнения
да ти го туря
у арта
презрения

неделя, септември 05, 2010

в сън обзет
пак напред
все напет
ням поет
мощен тек
бял секрет

ей драскач
чукаш пак
прост пияч

ай стига ве

четвъртък, август 12, 2010

сутрин излизам
въобще незализан
взел набързо един душ
главата от вчера е туш

кофти леке
модерно изкуство
мокро петно
чука изкусно

семейство си имам
жена, дъщеря
тихо обичам я
вечер събличам я
в скромна игра

абе
казвам ти
кофти леке
иска само да се ебе
за чувста не ще и да чува
на мъж тръгнал да се преструва

с бира в ръка
цигарката пафка
чете си работника
книжка на кафка


дори и посърнал
работя усърдно
в грижи потънал
чаткам кахърно

няма и две
дъщерята
а ето
говори повече от бащата
все още хлапе
изкусно леке
работник поет
модерен пакет


вечер вкъщи прибирам се
мълчаливо в любов вричам се

петък, юли 09, 2010

вечна е незабравата
никога ненаситена


денем бленувам я
нощем сънувам я
гола орисница
зове моята истина

скрита в нощта
боса в пръстта
танцува
в древна мелодия
божи прозрения

понеделник, юни 28, 2010

п р о п а да не

лилава е
богинята
на моето
отсъствие
прикрила се
в цвета
на мрачна
тишина
и двамата
избягали
от своето
присъствие
във сън
привлечени
при сенките
градим
неслучването
на света

събота, юни 05, 2010

в времето в което
тъмносиньото
започне да прозира
на мястото когато
отсъствие
и тишината
си почиват
веднъж заведе ме
лилавата богиня
в точката в която
нощ и ден се сливат
*


вляво е луната ______________________________ вдясно слънцето

Аз


под мен земята

в три символа
във себе си
вселената създавам
кръгло 4

свят съм аз
свят е светът ми

събота, май 29, 2010

нощ

залезе ли слънцето
заспиват ненужните
замлъкнат ли птиците
заглъхват и другите

мръсни сте
тъмно е
неделя сме
тихо е

избягал от другите
загърбвам ви
губите!

сам
съм
скрит
в сън
прикрил се
при думите
прочетох ги
все същите
грубите
презрях се
наред с чуждите

ден първи:
родихме се
и светло е
но тъмно бе

ден втори:
предрекох ги
създадох ги
обичам ви

ден трети:
познавах ги
отрекох се
привличах ги

ден четвърти:
избягвах ги
изядох я
избягах им

ден пети:
скитах се
търсих се

ден шести:
намерих я
нечиста е
харесва ми

ден седми:
неделя е
почиваме
...
презирах /в/се

нощ подир нощ
сън преди съм
и моята истина
не е свишата истина

сряда, май 05, 2010

ден

изгрее ли слънцето
събуждат се чуждите
запеят ли птиците
заговарят се другите
за времето
пътища
хората
дупките
кучето на съседа
силна ракия
напомпано самочуствие
съседката с насинено око
синеоката дъщеря
без пола
силиконовa цицa
кучките
малките котенца
-ей, тясна бе, батенце
сврели се в спирките
топлят се като песове
проклинат държавата
милите клетници
презират живота си
кофти несретници

изгрее ли слънцето
събуждат се
другите
заговорят ли чуждите
избягвам ги аз
грубите
кофти несретници
скапани клетници
ръмжат като кучета
скимтят като кучета
покорни на силните
агресивни към тихите
заразен по рождение
със презрение
огорчение
страня озлобените
странствам във себе си
загърбил проблемите
отбягвам ненужните
не ща ви аз думите

пичка ви ленина
презирам ви
грубите
избягвам ги аз
другите

аз
бягам
от
вас
във
посока
къде е
голгота

вашата истина не е висшата истина
мъртва е истина щом бъде изречена
в плен
ден
след
ден
озлобен
тичам
в
бягство
към мен

неделя, април 25, 2010

нега

несподелена
неделята
в
скрити
прозрения
сънища
втрити
с прозрения
сам
отвращение
без
извинение
.
опрощение
.
няма я
в
тихо неделие
лута се
ето я
скита все
крие се
няма е
плаха Неделия
гола в постелята

вторник, април 20, 2010

в мрак
да те очаквам
скрит
в уханието на дъжда
сам
сред липсите приседнал
съм
приел отсъствието на деня
тих
предричам
гибелта на нечия съдба
сън
сънувам
в сянката на твоята душа

сряда, април 14, 2010

насред
кестени
да скиташ
скришом
сенките
да слушаш
вечер
истана
по капките
се стича
сън
с реалност
се оплита

вторник, март 09, 2010

и време е
когато
висчки са заспали
и тиха е
нощта
прощално синя
сънят изтрил е
мисълта
лилавата богиня
владее царството
след сенките
ще завървиме

петък, февруари 26, 2010

в дъжда
прикрила се
е тишината
почива си
и чака

нощта не бърза
дъждът и пее
прикрила се
е тишината
дъждът се лее
в тъмнината
думи забързани
в мисли заплетени
издишани сънища
безвъзвратно забравени
тихи завивките
покрили са тайните
скрили са чуствата
завинаги неизречени

петък, февруари 05, 2010

смърт на деня
живот да залезе
луна да изгрее
скришом в мъгла
нощта да живе

събота, октомври 10, 2009

горда изправена
стара е софия
сляпа за красотата си
вечна косата й
разперил крилата си
стар е й бухалът
тихо съветва я
откровен в тишината си

събота, октомври 03, 2009

цял- слух съм
сам- дъжд съм

без претенция
наричам тази събота сутрин
един тих и дъждовен неделен следобед
единствената ми грижа е
да намеря с кого
да споделя алкохолното си
безгрижие
а привечер
да погледаме
как хиляди гарги се прибират
в северен парк за да спят

четвъртък, октомври 01, 2009

когато двама мълчат
третият е излишен

понеделник, август 31, 2009

сутришен
тих
стих
в лик
на
погледи
вгледани
в сънища
скрит е
утре деня
незаченат
още от слънцето
едно голямо
кълбо от стремления
и наджди
все неизгряващо
винаги
скрито издавано
в погледа на луната




петък, юли 31, 2009

петък, юли 24, 2009

загърбил съм думите
забравил проблемите
избръснал брадата си
убил философите
изтрил от главата си
чуждите истини
сам в правотата
пребил суетата
изтривам ги думите
не ща ги аз другите
да пеят в душата ми

химни
о вакханалия!
край
епитафия
салба метафора
с форма на амфора


жилава вещица
силноранима-но-слабообичаща
вечноотричаща
мен-сам-във-гората
чух Самотата
да се промъква
в шумоленето на листата

вторник, май 19, 2009

преди да замълча
и да преглътна
думите
и себе си
за да те следвам тихо
името ти
ще прошепна
есенно
и паяците ще изстенат
от зука
на как
се къса
паяжина
ще съм
началото
и краят ти
единствено
когато ме забравиш
белия
и сянката ми не изтриеш
и в липса ме превърнеш
(а тя ми дава думите)
а после избоди очите си
и сляпо нарисувай
"а мен ме няма никога
и никога не ще ме има"
на мястото
на моето отсъствие
в ден 7-ми
аз ще се завърна
и ще прозреш
че никога не ме е имало
защото
винаги съм бил
това което ти е липсвало
 

вторник, април 28, 2009

ням сън
в пуст град
сам съм
насред
сив прах
крив път
таи крах


на Анонимен.

четвъртък, април 23, 2009

брътвежи

пуст
дъжд
да
 вали
да
 те
 мие
сладка
вода
в
тихи
сълзи
да
тече
жълта
солена
река

влажни
чувства
бавно
да
влачи
насред
мокра
земя
пролет
без
време
да се отмие
душа

вечер
е време
да
пресъхнат
копнежите

петък, април 10, 2009

п р о п а да не

лилава е
богинята
на моето
отсъствие
прикрила се
в цвета
на мрачна
тишина
и двамата
избягали
от своето
присъствие
във сън
привлечени
при сенките
градим
неслучването
на света

неделя, март 22, 2009

блян
облян
във свян
е
тих
безлик
и скрит
във мрак

син
в забрава
сън
преди
да съм
с лилава
есен

сряда, март 11, 2009

"по улици препускане
е бясно 
остава всичко 
назад
от себе си 
не ще...
не,
не мога
да избягам"
и бясно е
назадното препускане
по улици напред
от сянката
когато бягаш
и тясно е
дълбокото прегръщане
полепнала по теб
веднъж роден
лилавата богиня
зад теб завинаги
 ще е обречен ден

петък, февруари 27, 2009

и сам
да те преследват
сред други
все ще се намериш

напред
от себе си да бягаш
а погледът
ледът
назад да гледа
отвъд демони
гризящи миналото време

вторник, февруари 17, 2009

ловец на пеперуди

а под полата спомените й прозират
между разтворените й крака
там ларвата
превърнала се в пеперуда
в миг разперила
е с гордост своите крила

а под полата спомените й прозират
на ясен сън са плод
и тихата тъга
и впримчен
съм
във мрежестата им утроба
а трябваше уж аз
със моя кеп сам тях да уловя

четвъртък, януари 29, 2009

да се умориш сам
да почивате заедно
сам да починеш
прегърнал
собствената си глупост
преглътнал чуждата
и от двете отрекъл се
и с двете преспал
в кутията за изпращане
насред оплаквачите
забравили че изпращат
две себевлюбени глупости
и един отпочинал глупак
но отрекъл се

вторник, януари 13, 2009

в сън
да се събудиш
посред нощ

насред сън
отново да заспиш

*
истини
изсънувани
а сетне
забравени
(под завивките)
за да бъдат
изстрадани
избудувани
позабравени

неделя, декември 28, 2008

да се изгубиш в чекмедже
а в гардероб да те открият

четвъртък, декември 25, 2008

на коледа е тихо и празнично
почти е като в неделя
само дето ти се обаждат по телефона
и те безпокоят за разните му там
празнични глупости

иначе

абе почти е като в неделя
ама не е чак толкова хубаво
все трябва да се преструваш
а аз искам само да прочета
къде се гмуркат патиците
като замвъзне проклетото езеро

сряда, декември 17, 2008

мисъл
отвъд думите
смисъл
отвъд символа

крие се божият син
играе си
с децата на жмичка

понеделник, декември 15, 2008

в трева
полегнала
нагазила
река

бунтува
думата
вода

полегнала
в река
нагазила
до глезени
трева
е тя
във
бистрата
роса
и мие се
очи
тe
все
така
в
очакваНЕ
на
зимата
в земя
потънала
е тя
в забвение
покрита е
с цвета
на
есенни листа

а те
откраднали
дъха
на уморените
цветя

петък, декември 12, 2008

бездъх
е име
когато
сутрин
е време
в което
птиците не са това
което пяха

нощ
сън
*
*
*
*
*
*
нужди_____________________ и___________________ нужници
*
*
ТРЪН

понеделник, ноември 24, 2008

на пук
изживян свян
стих
прочетен наопаки
взрян

във

зимата
задници
погледи
римата
циците
хората
зимата
къщите
лампите
тротоарите

петък, октомври 17, 2008

трепетлив дим
във душата ми
монолог скок
във главата ми
мълчалив спад
на устата ми

неделя, октомври 12, 2008

спомени
позабравени
трепнат
в очакване
стари
приятели
eсенно
обновление
бленувано
избавление

разграбено
лятото
в спомени
позабравени
тръпнат
в очакване
стари
приятели
бленувано
избавление
есенно
обновление