горда изправена

стара е софия

сляпа за красотата си

вечна косата й

разперил крилата си

стар е й бухалът

тихо съветва я

откровен в тишината си

цял- слух съм

сам- дъжд съм

без претенция

наричам тази събота сутрин

един тих и дъждовен неделен следобед

единствената ми грижа е

да намеря с кого

да споделя алкохолното си

безгрижие

а привечер

да погледаме

как хиляди гарги се прибират

в северен парк за да спят

когато двама мълчат

третият е излишен

сутришен

тих

стих

в лик

на

погледи

вгледани

в сънища

скрит е

утре деня

незаченат

още от слънцето

едно голямо

кълбо от стремления

и наджди

все неизгряващо

винаги

скрито издавано

в погледа на луната

Guns Of Brixton

http://www.youtube.com/watch?v=hiQoq-wqZxg

загърбил съм думите

забравил проблемите

избръснал брадата си

убил философите

изтрил от главата си

чуждите истини

сам в правотата

пребил суетата

изтривам ги думите

не ща ги аз другите

да пеят в душата ми

химни

о вакханалия!

край

епитафия

салба метафора

с форма на амфора

жилава вещица

силноранима-но-слабообичаща

вечноотричаща

мен-сам-във-гората

чух Самотата

да се промъква

в шумоленето на листата

http://vbox7.com/play:0c449939

http://www.youtube.com/watch?v=47fBG6ig0Ng&feature=fvst

преди да замълча
и да преглътна
думите
и себе си
за да те следвам тихо
името ти
ще прошепна
есенно
и паяците ще изстенат
от зука
на как
се къса
паяжина
ще съм
началото
и краят ти
единствено
когато ме забравиш
белия
и сянката ми не изтриеш
и в липса ме превърнеш
(а тя ми дава думите)
а после избоди очите си
и сляпо нарисувай
"а мен ме няма никога
и никога не ще ме има"
на мястото
на моето отсъствие
в ден 7-ми
аз ще се завърна
и ще прозреш
че никога не ме е имало
защото
винаги съм бил
това което ти е липсвало
 

ням сън

в пуст град

сам съм

насред

сив прах

крив път

таи крах

на Анонимен.

брътвежи

пуст

дъжд

да

 вали

да

 те

 мие

сладка

вода

в

тихи

сълзи

да

тече

жълта

солена

река

влажни

чувства

бавно

да

влачи

насред

мокра

земя

пролет

без

време

да се отмие

душа

вечер

е време

да

пресъхнат

копнежите

п р о п а да не

лилава е

богинята

на моето

отсъствие

прикрила се

в цвета

на мрачна

тишина

и двамата

избягали

от своето

присъствие

във сън

привлечени

при сенките

градим

неслучването

на света

блян

облян

във свян

е

тих

безлик

и скрит

във мрак

син

в забрава

сън

преди

да съм

с лилава

есен

"по улици препускане

е бясно 

остава всичко 

назад

от себе си 

не ще...

не,

не мога

да избягам"

и бясно е

назадното препускане

по улици напред

от сянката

когато бягаш

и тясно е

дълбокото прегръщане

полепнала по теб

веднъж роден

лилавата богиня

зад теб завинаги

 ще е обречен ден

и сам
да те преследват
сред други
все ще се намериш

напред
от себе си да бягаш
а погледът
ледът
назад да гледа
отвъд демони
гризящи миналото време

ловец на пеперуди

а под полата спомените й прозират
между разтворените й крака
там ларвата
превърнала се в пеперуда
в миг разперила
е с гордост своите крила

а под полата спомените й прозират
на ясен сън са плод
и тихата тъга
и впримчен
съм
във мрежестата им утроба
а трябваше уж аз
със моя кеп сам тях да уловя

да се умориш сам
да почивате заедно
сам да починеш
прегърнал
собствената си глупост
преглътнал чуждата
и от двете отрекъл се
и с двете преспал
в кутията за изпращане
насред оплаквачите
забравили че изпращат
две себевлюбени глупости
и един отпочинал глупак
но отрекъл се

в сън
да се събудиш
посред нощ

насред сън
отново да заспиш

*
истини
изсънувани
а сетне
забравени
(под завивките)
за да бъдат
изстрадани
избудувани
позабравени