без думи
без мисли
без време-
отпечатък от мен
върху гърбът на календарът й

празни погледи
неми граници
кръгло сплескани цикли пред другите
а за мен екстремни емоции

погледът ми искрящ
отразен в пълната чаша
дъхът ми димящ
ме обвива в синя мъгла

мислите ми заплетени
пленени в меланхоличната музика
пръстите ми треперещи
галят чашата

не владееш патосът ми
остави ме сам в гробът ми

безжични връзки през нощта
сънища и свобода
***
цензурата на фрустрираното ми съзнание
е най-лошия ми кошмар
бих го убил, ако го срещна на улицата

притиска ми се
иска ми се
ще ми се
бленувам те
***
прекалява ми се
и притежава ми се

с теб съм под кожата ти
обърни очите си назад
погледни анфасът ми
пресъздай фантазиите ми

обичам се

мразят ме

обичат ме
мразя се

сам в себе си смисъл не виждам

дионисий приятелю

отвори на темида очите

за да види тя моите

а после...

*

несправедливо обезпечени

мислите ми

изтичат

в белите тласъци

хвани пътят между краката ми

той води право в душата ми

ще се ориентираш по знакът ми

той сочи към богът ти

там ще пируваме заедно

докато не изядем рибата

която ще пъхам в устата ти

изваяна, малката, розова

*

после мокри и слузести

ти ще затвориш вратата си

но аз ще изрина душата си

а знакът ми ще сочи надолу

към

дявола

кажи му свободни асоциации, а пък сексуалните препратки, ужасът в главата ми, чернобелите телевизори и мехурчетата във водата сами ще дойдат.

-казвам се ангина и те обичам до гърло. да, обичам да пием заедно, но не преглъщай толкова бързо, че ще те боли.любовта е бъбрек, предаването е в късния следобед на никой ден
- тя се казваше ангина. о мила моя, гнойна, обичах те в гърлото, когато ме преглъщаше целия. ще продам и двата си бъбрека, стига да мога да откупя себе си от дърветата в парка. тогава неделно следобедно ще те владея.
- пикая. мисля за себе си, ти си отиваше между краката ми, чакам да се върнеш по същия път, но продадох и двата си бъбрека, а сега? сега гной, дни и чужди дървета в парка. чужд.
-топло течащо от топлото между краката ми. то съсухря духа на другите вдървености. сам ли съм или със себе си. боли, когато привършвам и не помня за кой пореден напускам крепостта от краката ти. сбогом, мила моя. знам, че някъде сред гнойта помниш как ще се върна изправен.
- ще изстискам спомена за теб върху огледалото. там кой ще видя? теб или себе си, гной или нас заедно в това, което успяхме да съберем вдървени, преди да изсъхнем на вятъра...напусни крепостта ще се оттека така между краката на камъка, че да ми кажеш студено сбогом. само на мен или и на себе си...
- тръгвам си, преди да съм посял себе си. разораните полета зимата тръпнат в очакване.сбогом- без бог няма сбогом. дупката в огледалото напомня за тази в главата ми. ще вляза и в двете, преди да нахълтам с взлом в теб.без бог мълвя сбогом, а всичко което си мисля е бъди с нищото.
- чакам ранната оран как би нахълтал с острие или дъжд над мен. тръпна в очакване да разбера да те разбера като мълва да те усетя като пристигане и сбогуване едно и също с нищото и бъдещето.
- привечер съм локвата под краката ти. без време, без думи, без мисли. бъдещето и миналото са скрити зад твоето огромно его-сега. ако ми отвориш вратата си, ще те даря с моето нищо. то е влажно като гниеща шума. обичай го както обичаш твоето най-топло.