теорема на невероятностите

в безброй неизживени вселени
неосъществена възможност
си
спомен
за сън
отдавна сънуван
неизживян
никога нечленуван
тих блян
неизвървяна пътека
леко отворен прозорец през май
хладен
на бурята край
отблясък в счупен калейдоскоп
си
апокалипсис сега
с връх на карфица
изографисан олтар
в задната част на сърцето
квазар
прашинка антиматерия
сингулярност
липсващия такт
в песента на живота ми
си
либрето 
в бъдеще незапочнато време
от теб нищо останало
едва доловен аромат
от един
невъзможензаспомнянесвят
*
ти си черната дупка в очите ми

преди

една вечер преди много време й казах

повече не изричай обичам те

не вярвам на думите ти

сега отново сме вечер и вярвам

но като че ли май вече е късно

да кажа обичам те