кажи му свободни асоциации, а пък сексуалните препратки, ужасът в главата ми, чернобелите телевизори и мехурчетата във водата сами ще дойдат.

-казвам се ангина и те обичам до гърло. да, обичам да пием заедно, но не преглъщай толкова бързо, че ще те боли.любовта е бъбрек, предаването е в късния следобед на никой ден
- тя се казваше ангина. о мила моя, гнойна, обичах те в гърлото, когато ме преглъщаше целия. ще продам и двата си бъбрека, стига да мога да откупя себе си от дърветата в парка. тогава неделно следобедно ще те владея.
- пикая. мисля за себе си, ти си отиваше между краката ми, чакам да се върнеш по същия път, но продадох и двата си бъбрека, а сега? сега гной, дни и чужди дървета в парка. чужд.
-топло течащо от топлото между краката ми. то съсухря духа на другите вдървености. сам ли съм или със себе си. боли, когато привършвам и не помня за кой пореден напускам крепостта от краката ти. сбогом, мила моя. знам, че някъде сред гнойта помниш как ще се върна изправен.
- ще изстискам спомена за теб върху огледалото. там кой ще видя? теб или себе си, гной или нас заедно в това, което успяхме да съберем вдървени, преди да изсъхнем на вятъра...напусни крепостта ще се оттека така между краката на камъка, че да ми кажеш студено сбогом. само на мен или и на себе си...
- тръгвам си, преди да съм посял себе си. разораните полета зимата тръпнат в очакване.сбогом- без бог няма сбогом. дупката в огледалото напомня за тази в главата ми. ще вляза и в двете, преди да нахълтам с взлом в теб.без бог мълвя сбогом, а всичко което си мисля е бъди с нищото.
- чакам ранната оран как би нахълтал с острие или дъжд над мен. тръпна в очакване да разбера да те разбера като мълва да те усетя като пристигане и сбогуване едно и също с нищото и бъдещето.
- привечер съм локвата под краката ти. без време, без думи, без мисли. бъдещето и миналото са скрити зад твоето огромно его-сега. ако ми отвориш вратата си, ще те даря с моето нищо. то е влажно като гниеща шума. обичай го както обичаш твоето най-топло.