понеделник, декември 15, 2008

в трева
полегнала
нагазила
река

бунтува
думата
вода

полегнала
в река
нагазила
до глезени
трева
е тя
във
бистрата
роса
и мие се
очи
тe
все
така
в
очакваНЕ
на
зимата
в земя
потънала
е тя
в забвение
покрита е
с цвета
на
есенни листа

а те
откраднали
дъха
на уморените
цветя

2 коментара:

Foxe aka Elitsa Ganeva каза...

тоя ритъм само мъж може да го постигне и това си е...
:D знайш ко искам да ти кажа, нале?

Hristo Lichev каза...

само съседите могат да чуят ритъма отвъд думити
:D знайш ко искам да ти кажа, нале?