един терабайт самота

по пътя
скитат се битници
по пътя
шляят се скитници

по пътя
разхождам се сам
никой и нищо
не искамм
aз да познам

по пътят е кал

жива E локва
нежен воал
пълна
с мъртва вода
изгнило месо
ранима душа
сварени са костите
лепкав туткал
газзя го врял
П О П Ъ Т Я Т Е К А Л

по пътя ходите глутници
сбор сте
от всякакви путници
край пътя крият се в храстите
на оная ми работа
властите
аз се разхождам всред тях
роден и израснал във грях
ала в очите
май хвърлям ви прах
един огромен балон е главата ми
лети
рее се
семе сей
смее се
всички ще ви огрей
това ви го казвам
да слушате
преди да засмучете


по пътя сте всички отречени
но има една душа
во веки на мен е обречена
нея я търся с словата си
тя пък ще гали главата ми

те всички са там
аз отново съм сам
уж съм отломка от всичкото
а все се разхождам из нищото

един терабайт самота
е душата ми
....
кога ли ще слеем
телата си...