четвъртък, май 10, 2012

повелителя на душите

да потънеш в самозабравата
сам
аз
нямам
ням
край
пролетен
пух
уличен
прах
грях
грях
грях
няма
и следа просветление
кухо е огорчение
борбата се води
загубена
чужда съдба
ще ли бъде погубена
спомените сподавени
дебнат
причакващи
подходщото време
когато е бреме
дори крехкото щастие
приел
и
поел
чуждо нещастие
борбата я водя
във себе си
уж следвам
съдбата си
боря се
бродя все
търся
чуждите демони
плаша ги
а те нещо нашепват ми
плачещи
за моите жалки проблеми
за тях никой не му дреме
*
скитам из пустия град
проскубан светец
повел съм
прокажен
парад
освирквани
и замеряни
с камъни
огнетени
от чужди полемики
ние забравяме себе си
мълчим и вървим
извървяваме
нашият път
към отсрещния бряг
там
черните ангели
навели глави
повеждат ни
към
студения храм
*
не ще го познаем
докато
от слънце
не бъде огрян

его срещу его
свят срещу свят
в душата ми
случвам се
сам на себе си
враг

Няма коментари: