от дълбините надигни се
и поведи ме през нощта
ела и ти сестро, аз те викам
от дълбините надигни се
и поведи ме през нощта
елате, аз ви викам
отдавна забравени
дълбоко погребани
дълго отбягвани
елате, аз ви зова
не както цар - нисшите
а както роб
бог моли за милост
елате при мен, аз ви викам
опростете ме
на прошка ме научете
нощта за вас я създадох
и като дар ви я давам
от тъмнината й квас съм направил
тишината на сол стрих
с кръвта хляб е замесен
елате при мен, аз ви викам
и вековен глад заситете
сестро, на теб сърцето и душата си давам
приеми ги и прави с тях каквото поискаш
братко, на те ума и духа завещавам
приеми ги и прави с тях каквото поискаш
себе си на вашата милост оставям
1 коментар:
завинаги ще да търсим опрощение от сенките в минало?
Публикуване на коментар