да се изгубиш в чекмедже
а в гардероб да те открият

на коледа е тихо и празнично
почти е като в неделя
само дето ти се обаждат по телефона
и те безпокоят за разните му там
празнични глупости

иначе

абе почти е като в неделя
ама не е чак толкова хубаво
все трябва да се преструваш
а аз искам само да прочета
къде се гмуркат патиците
като замвъзне проклетото езеро

мисъл
отвъд думите
смисъл
отвъд символа

крие се божият син
играе си
с децата на жмичка

в трева
полегнала
нагазила
река

бунтува
думата
вода

полегнала
в река
нагазила
до глезени
трева
е тя
във
бистрата
роса
и мие се
очи
тe
все
така
в
очакваНЕ
на
зимата
в земя
потънала
е тя
в забвение
покрита е
с цвета
на
есенни листа

а те
откраднали
дъха
на уморените
цветя

бездъх
е име
когато
сутрин
е време
в което
птиците не са това
което пяха

нощ
сън
*
*
*
*
*
*
нужди_____________________ и___________________ нужници
*
*
ТРЪН

на пук
изживян свян
стих
прочетен наопаки
взрян

във

зимата
задници
погледи
римата
циците
хората
зимата
къщите
лампите
тротоарите

трепетлив дим
във душата ми
монолог скок
във главата ми
мълчалив спад
на устата ми

спомени
позабравени
трепнат
в очакване
стари
приятели
eсенно
обновление
бленувано
избавление

разграбено
лятото
в спомени
позабравени
тръпнат
в очакване
стари
приятели
бленувано
избавление
есенно
обновление

със септември скитаме заедно

във сумрака на влажния град

и мълчим с разбирателство

като стари другари

които има  да споделят

тих е септември

с него тих съм и аз

двама неми побратими

заедно ще сме

                    до сетния час

..да се обичаме поне по време на рекламите..

кладенец

решен да си припомня
корена на моята рода
реших да се завърна
в утробата
на майката земя

спуснах се 10 метра надолу
навътре към най-тъмния страх
погълнат в уютната земна прегръдка
обгърнат от влажния син хлад
избягах
от горещия като ад свят

пуст стих изживян
в пустий вечерен трамвай
а е май

а е май
а се връщам от работа
заврян във вечерен трамвай
залят
с оглушително тракане
и отвлечен
в дълбините на хорската сган

там одавен
в ежедневния ропот
от нейните дребни проблеми
тя ме вика:
-ела, пресели се,
в нашето царство-без-свян

а е май

всеки ден изсънуван
всеки сън изживян

притъмня
изсветля
изгърмя
дъждът
заваля
спря

а сетне
славеите запяха

Сънят на Морфей

Действащи лица:
Държавата- една въображаема държава;
Голямата реформа- известна още като тихата революция;
Партията- управлявашият Държавата преди Голямта реформа;
Капиталът- новото име на Партията, прието след Голямата реформа;
Министерство на съня- министерство създадено след Голямата реформа;
Голямата Бедност- следствие от Голямата реформа;
Някой Друг- кооперация, упражняваща монопол върху покупко-продажбата, цензурата и манипулацията със сънища;
Г-н Формаджиев – министър в Министерството на съня и съименник на Морфей;
Морфей- бог на съня изобразен на герба на Министерството на съня;
Теньо Танатоса- директор на Някой Друг;
проформата за оставка- стандартна проформа за оставка;

Първо и последно действие:

МИНИСТЕРСТВО НА СЪНЯ- прочете за пореден път министърът титулния надпис на проформата за оставка. Скърши ръце, облегна се назад в черното дървено кресло, почеса пооплешивяващото си теме и въздъхна. Нима точно на него се случваше. Та нали точно той бе направил най-много за това министерство. Дори името му- Формаджиев, беше знак, че е роден за министър именно на това министерство. И докато такива мисли светкавично нахлуваха в главата на министъра, блъскаха се една в друга, а след това отстъпваха място на други, дори по-пагубни, Морфей, спокойно излегнал се на абаносовото си легло, обсипан с макове, продължаваше все така безразлично да го гледа от герба на министерството.

Изненадващо завесата се спуска и мъжки басов глас обявява антракт:

Но преди да продължа нататък може би е редно да поясня на тези, които за първи път чуват за това причудливо министерство, за какво точно отговаря то. Министерството на съня бе първото създадено веднага след Голямата реформа. Ако до преди това хорските сънища бяха народно притежание( да си кажа откровено- принадлежаха на Партията), то след Реформата те бяха обявени за свободнo частно достояние. Т.е. всеки гражданин получи правото да притежава свой собствен сън...разбира се, единствено ако можеше да си го позволи. Все пак Капиталът вече бе на власт.

Хубавите сънища струваха по-скъпо. Най-хубавите и най-скъпите сънища бяха достъпни за малцина- единствено сънища от този вид позволяваха на притежателите си да сънуват каквото пожелаят. Естественото нямаше гражданин на Държавата, който да не бленуваше за такъв сън. Но нека да обърнем внимание на едно дребно и почти незабележимо следствие на една дребна и почти незабележима поправка, направена в закона за сънищата след Голямата реформа. И така ... правото на всеки гражданин да притежава свой собствен сън не беше единствения резултат от обявяването им ( на сънищата) за свободно частно достояние. За това се изискваха пари, а Аз и Вие знаем, че след Големите реформи настъпва Голямата бедност. А по време на Голямата бедност бедните гледат да продадат каквото имат. А единственото, което имаха бедните, бе правото на свой собствен сън. Така че хората повсеместно започнаха да продават правото за свой собствен сън. Приходите от това не бяха чак толкова лоши. А в замяна Някой Друг избираше какво да сънуват. Естествено останаха малцина, непродали своя сън на Някой Друг.

Отново така изненадващо същият мъжки басов глас обявява продължението на първото и единствено действие. Извинява се учтиво, но неразбираемо. В поседствие се разбира, че забавянето е било заради отсъствието на едно от главните действащи лица с инициали Т.Т. .

- Оставка! Защо точно аз. И защо подяволите напоследък не си спомням нито един сън. Та аз съм министър на сънищата...и нали вложих всичките си излишни спестявания в това да сънувам каквото си поискам...ах тези кошмари, които ме глождеха след Голямата реформа, трябваше да ги разкарам...та нали лично Танатоса ми прададе съня...възможно ли е...няма как той да ме е преметнал....ах този мерзавец... с моя помощ се сдоби с Някой Друг, вярно, че без него сега нямаше да съм министър...министър пред оставка...колко нелепо...И всичко това, заради някакъв си мой кошмар...почти бях успял да го забравя с тези прекрасни лъскави нови сънища. Ах този кошмар... защо допуснах навремето Танатоса да ме убеди да прокарам тази проклета поправка в закона...та сега купувайки нов сън Някой Дург да изземва стария, да го съхнранява и пази класифицирано....глупости, пълни глупости- и докато така мислеше на глас г-н Формаджиев, той подписваше собствената си оставка, а Морфей, спокойно излегнал се на абаносовото си легло, обсипан с макове, продължаваше все така безразлично да го гледа от герба на министерството.

По същото време Теньо Танатоса даде интервю. В него той накратко и лаконично заяви че:
1. не е знае как е попаднала в медиите кошмара на г-н Формаджиев, информация иначе от строго класифицирано естество;
2. не знае кой би могъл да бъде “къртицата” ;
3. няма да коментира въпросния кошмар;
4. не знае нищо за участието на г-н Формаджиев в каквито и да било групировки и нищо за връзките му с Партията преди Голямата реформа;

КРАЙ

среда
без време
тук
в сега
облякла
тишина
на повея
на паяжина
среда
отвъд
снега
прикрит
в дома
ратворена
във спомени

а те
открехнати
с отломките
от сънища
погълнати
в съня
приятели
предадени
от егото
за свобода
на същото
обречено
от себе си

приятели
за прошка
съм
и сън
показа ми това
загдето съм сериозен

единствено
в среда
разкривам се
в средата на неделя
единствено
в среда
е без значение
дали бледнея

навън
тихо вали
сняг
вътре
тихо се сипят
мислите

и само сутрин е
небрежното начало на деня
а вече лутам се
сред мислите гадаещи нощта

една ли истина се мержелее
в едно червено питие
една ли светлина бледнее
във моето рубинено сърце

„Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.“
К.Г.Юнг

сумрак
потреперване
хлад

пясък но влажен са чувствата разпилени
случва се някои да полепват за другите
без в това да има особена логика
или някаква връзка обгърната в мистика
и как само полепват мръсниците
в недодялана топка от настроения
която само се чудя къде да я дяна
с какво питие да преглъщам
и какъв дим е нужно да вдъхвам
пък и отдавна спрях да броя театралните представления
а все още се опитвам да напиша поемата
дето едва ле ще бъде написана някога
и най-вероятно ще бъде забравена
след като утихне и последното ръкопляскане
малко преди да пуснат завесата
*

мен вече ме няма
4 успоредни въжета
се сливат в безкрайността
на бездънната яма

„Да говорим се учим от хората, а да мълчим — от боговете.“
Плутарх