ела братко, аз те викам

от дълбините надигни се

и поведи ме през нощта

ела и ти сестро, аз те викам

от дълбините надигни се

и поведи ме през нощта

елате, аз ви викам

отдавна забравени

дълбоко погребани

дълго отбягвани

елате, аз ви зова

не както цар - нисшите

а както роб

бог моли за милост

елате при мен, аз ви викам

опростете ме

на прошка ме научете

нощта за вас я създадох

и като дар ви я давам

от тъмнината й квас съм направил

тишината на сол стрих

с кръвта хляб е замесен

елате при мен, аз ви викам

и вековен глад заситете

сестро, на теб сърцето и душата си давам

приеми ги и прави с тях каквото поискаш

братко, на те ума и духа завещавам

приеми ги и прави с тях каквото поискаш

себе си на вашата милост оставям

потърси и намери ме

в повея на тишината

поседни до мен

и погледни в очите мои

в бездната

на нищото и пустотата

и прегърни ме

заедно с листата есенни

а после остави ме

сам

заслушан

в изтичането на реката

леко встрани

и малко отдолу

начертан курса

на моя живот

хоризонт

отвъд хоризонта

заешка дупка

светлинка

след потоп

е изгубено щастие

е безкрай

към който вървя

посока без път

първороден грях

СЪМ

облечен във плът

неизправна реалност

изкривени души

развратна модалност

преебани мечти

светът ви

светът ми руши

мрак молекула

полъх от нищото

миг в вечност

обичам те

аз съм себе си

мрак молекула

всичко е в полъха

вечност в мига

обичам се

никой не е себе си

понякога
когато някъде
вратата се отвори
прозира
прашна нишка на съдбата
в която лунен повей ни втъкава
в едва отминалото време
на спомени за нещо липсващо
за нас
и нашето неслучване
сме отражението във реката
полетът на водно конче
едно листо огрява
звукът
на тишината
е спокойствие
да зная, че ни има
дори
когато ехо сме
на смътна сянка 
а вече сутрин е
но ти си част
от моето всеслучване
кога ли пак
копнежът за безвремие
вратата ще отвори
към стаята
в която сам съм
откровение