хранатанагладът

безсмъртна

самота

спасение

вдънтишина

речта

е

грях

мечтал

аз бих

а би

могло

добро

дабъде 

или 

поне

незло

да бъде

нещо малко

крайномалко

поразлично

от

споменът

заспоменът

насмътнасянка

ароматътнауют

от дом

евсън

посят

повеят

насъм

начаст

отвекторвреме

протоплазма

неядро

хранатанагладът

съм

липсите

от мен се хранят

смисълът

повръщам

впразнота

докато

сянката ми

на криеница

с мене

си играе

гибелсеказвахоризонтътми

черен пастир съм

мрак нося след себе си

стадото ми

опечалените

чувства

водя ги

заблудените

напред

към светлото бъдеще

е посоката

от която се връщаме

отвращение

грях

опрощение

гъста мъгла

повръщаме

няма място при вас

за Гибел и нас

няма време за нас

преебан е светът ви

във вашето бъдеще

не ще преебете и нас

безсмъртна тишина

спасение във самота

в теб съм

гледам очите ти

виждам отвъд времето

*

виждам

един миг отпреди 20 години

застинал между вечността и забравата

двама влюбващи

на пода в квартирата

и една скъсана рокля

ненужна захвърлена в ъгъла

образ

на дъното на дълбоко езеро

двамата завинаги

сме удавници

началото и краят

на нашата неразказана приказка

*

през отворените прозорци

сянка и светлина сме

листо отвяно от вятъра

топъл повей в неделен следобед

пух

*

с

в

ъ

р

ш

и

х

м

е

полуневидимкръстопът

сам когато

няма нищо

в отсъствието

ще 

там където

дишам тихо

и светът ни

бе

търся те

вървя назад

и името ти викам

следите наши следвам

ослушвам се

дочувам

питам

се

когапоследнобях

звукът

отвреметоосвободени

къдепоследнобе

вмигът

пътекитенесиразделят

защоотновосме

вкръгът

поперифериятаразделени