във липсите
погълнат
от отсъствие
на плът и дъх
и осезанието ти
се сблъсквам с себе си
безформен
жълт като тютюн
и плътен
в черното на зеница
дълбая в кал
повръщам тиня
изтривам сетива
без аромат
безчуствен съм
за полъх
единствен
в интуиция
гадая
неопределеното присъствие
на двамата ни няма днес-
ще се завия
с огледалото