във ритъма
на дъжд и пролет
през зимата
се раждат думите
и образи
на облаци
прииждащи от запад
първо перести и ефимерни
после черни
изпълнени със гръм
искри и стонове
пулсират жилите
в дисонанс със вените
във електиречесто
кроя емоции
със дим и течност
мъгла и мътни
шаблонът на творение
което с кал
в подобие на себе си
създавам
и двамата
в игра на сливане
си мислим огледалото
във ритъма
на дъжд по ламарина
изтича времето
светкавица
и гръм и трясък
в звука на счупено
облизвайки надлъжно ръбове
поглъщайки прозрачното
изтривайки обелките на спомени
броим парчетата на огледалото