парата
отмила мръсното
от тялото
разсеяна
във огледалото
се единява
със стъклото
на прозорците
и в плод на гравитация
сълзи към тъмното
в бразди през черното
рисува линии
-
баркод
издялкан зад очите
маркира
спомени
и само светнати
под нежен ъгъл
говорят те
несбъдване