една сутрин той се събуди и видя на тавана над него изписано с цвят на тютюн:
аз съм по-големият брат на Малкия принц. името ми е Меланхолия.
какво непривично име за момче, помисли си,
какво от това, аз съм принц, братът на Малкият принц, и също като него си имам планета, синя планета, нямам Роза, но имам Поле от жълти макове.
вечер той ги целува по цветовете преди да заспят. после вдишва жълтия им прашец и мечтае- цветни фантазии, в които преобладава червеното.
червен плюш. червени течности. червено около цветното на очите. брат му и русите му коси оцветени в червено. червените коси на червената Роза. ах Роза, но аз имам моята Поле от жълти макове.
не. сутрин. отново.
едно от кокалчетата за предричане на ористниците липсвало при раждането му.
сякаш винаги нещо ми се изплъзва; и оцвети половината макове в червено.
отново. да. вечер. да. тази вечер прашец от жълтите макове за оцеветени в червено фантазии. и, ах да, прашец от червените макове за убийството на оцветените в жълто вчерашни спомени.
една сутрин той не се събуди и не видя на тавана над него изписано с цвят на тютюн.
от оцветените в червено руси коси на брат ти заровени в синята почва на твоята синя планета се роди Поле от жълто-червени макове, братко.