повей на думи
дни на промени
силните дни
се размиват
в безграничното време

говоря те.
а ти чуваш само шума от спуканите мехурчета на речната пяна в устата ми.
глдеам те.
а не виждаш цветната мозайка от камъчета в очите ми,
пораждащи спираловидните завихряния на повърхността.
знаеш ли в каква посока изтичам изобщо?
вир ли съм, или бързей?