зглеждах се в облаци
а ти привърза ме с плитки
към влажната сласт на пръстта
нереално е всичко
като цвят бял люляк
подобно тиха река
в неделен следобед
потъвам
и реем се после
свежи зелени листа
а ти привърза ме с плитки
към влажната сласт на пръстта
нереално е всичко
като цвят бял люляк
подобно тиха река
в неделен следобед
потъвам
и реем се после
свежи зелени листа
2 коментара:
много красиво да не повярва човек че излиза от твойта устя:P
за хубави хора е писано :) а тях дори мръсната уста и помисли не може да ги очерни. само те могат да си се очернят :Р
Публикуване на коментар