всеки слънчев следобед
мъртво спокойствие
ме издебва зад ъгъла
и е толкова топло и сухо
и всички се влачат
катко биха се влачили
момент преди бедствие
и момент след като то се е случило
и тихи са
по-тихи от умрелите риби
изхвърлени на паважа
а лошите мисли
бавно прокрадват се
на сянка в главата ми
и оплакват с траурни песни
доброто ми сутришно настроение
тогава единственото спасение
да избягам и да намеря прохлада
е да изпразня главата си
и да се слея с тегавината