много навътре в душата ми
кръжат зли демони
стрелкат се
огнедишат
крещят
ААААААААААААААААААААА
с опашките си
черни истини
в главата ми
пишат
дебнат ме
крия се
търсят ме
в болката
впивам се
и
уж карам я някак си
а все бягам нанякъде
промяна на вятъра
вятърът на промяната
ебал съм му мамата
задъхан и зпъхтян
в пот и сълзи
облян
сам от себе си изтерзан
пред демоните
заставам
тихомълком и ням
поглед
в погледа взрян
спри
успокой се
млъкни
вдишай
издишай
и погледни
там на небето позират богини
които ефира във думи тъкат
слушам аз божествена песен
как тихо е
и само листа шумолят
3 коментара:
мисля, че знам за какво говориш или ако не съм права, то поне предаваш нещо, в което мога да се огледам. пак не е малко. затова - хубаво ми е да видя небе при теб в края. : )
да ти кажа изобщо си нямам и идея за какво говоря :)
абе, не ми се вярва, но имаш право да оставиш текста да се оправя както може.
Публикуване на коментар