преди

една вечер преди много време й казах

повече не изричай обичам те

не вярвам на думите ти

сега отново сме вечер и вярвам

но като че ли май вече е късно

да кажа обичам те

едва

е времето

което предстои

но никога

не се е случило

тетрадката

в която сънувам

е забутана в чекмеджето

в което

изхвърлям

използванитекапути

по дяволите

и сбъркан сън

майната му

на повреден съм

хранатанагладът

безсмъртна

самота

спасение

вдънтишина

речта

е

грях

мечтал

аз бих

а би

могло

добро

дабъде 

или 

поне

незло

да бъде

нещо малко

крайномалко

поразлично

от

споменът

заспоменът

насмътнасянка

ароматътнауют

от дом

евсън

посят

повеят

насъм

начаст

отвекторвреме

протоплазма

неядро

хранатанагладът

съм

липсите

от мен се хранят

смисълът

повръщам

впразнота

докато

сянката ми

на криеница

с мене

си играе

гибелсеказвахоризонтътми

черен пастир съм

мрак нося след себе си

стадото ми

опечалените

чувства

водя ги

заблудените

напред

към светлото бъдеще

е посоката

от която се връщаме

отвращение

грях

опрощение

гъста мъгла

повръщаме

няма място при вас

за Гибел и нас

няма време за нас

преебан е светът ви

във вашето бъдеще

не ще преебете и нас

безсмъртна тишина

спасение във самота

в теб съм

гледам очите ти

виждам отвъд времето

*

виждам

един миг отпреди 20 години

застинал между вечността и забравата

двама влюбващи

на пода в квартирата

и една скъсана рокля

ненужна захвърлена в ъгъла

образ

на дъното на дълбоко езеро

двамата завинаги

сме удавници

началото и краят

на нашата неразказана приказка

*

през отворените прозорци

сянка и светлина сме

листо отвяно от вятъра

топъл повей в неделен следобед

пух

*

с

в

ъ

р

ш

и

х

м

е

полуневидимкръстопът

сам когато

няма нищо

в отсъствието

ще 

там където

дишам тихо

и светът ни

бе

търся те

вървя назад

и името ти викам

следите наши следвам

ослушвам се

дочувам

питам

се

когапоследнобях

звукът

отвреметоосвободени

къдепоследнобе

вмигът

пътекитенесиразделят

защоотновосме

вкръгът

поперифериятаразделени

ела братко, аз те викам

от дълбините надигни се

и поведи ме през нощта

ела и ти сестро, аз те викам

от дълбините надигни се

и поведи ме през нощта

елате, аз ви викам

отдавна забравени

дълбоко погребани

дълго отбягвани

елате, аз ви зова

не както цар - нисшите

а както роб

бог моли за милост

елате при мен, аз ви викам

опростете ме

на прошка ме научете

нощта за вас я създадох

и като дар ви я давам

от тъмнината й квас съм направил

тишината на сол стрих

с кръвта хляб е замесен

елате при мен, аз ви викам

и вековен глад заситете

сестро, на теб сърцето и душата си давам

приеми ги и прави с тях каквото поискаш

братко, на те ума и духа завещавам

приеми ги и прави с тях каквото поискаш

себе си на вашата милост оставям

потърси и намери ме

в повея на тишината

поседни до мен

и погледни в очите мои

в бездната

на нищото и пустотата

и прегърни ме

заедно с листата есенни

а после остави ме

сам

заслушан

в изтичането на реката

леко встрани

и малко отдолу

начертан курса

на моя живот

хоризонт

отвъд хоризонта

заешка дупка

светлинка

след потоп

е изгубено щастие

е безкрай

към който вървя

посока без път

първороден грях

СЪМ

облечен във плът

неизправна реалност

изкривени души

развратна модалност

преебани мечти

светът ви

светът ми руши

мрак молекула

полъх от нищото

миг в вечност

обичам те

аз съм себе си

мрак молекула

всичко е в полъха

вечност в мига

обичам се

никой не е себе си

понякога
когато някъде
вратата се отвори
прозира
прашна нишка на съдбата
в която лунен повей ни втъкава
в едва отминалото време
на спомени за нещо липсващо
за нас
и нашето неслучване
сме отражението във реката
полетът на водно конче
едно листо огрява
звукът
на тишината
е спокойствие
да зная, че ни има
дори
когато ехо сме
на смътна сянка 
а вече сутрин е
но ти си част
от моето всеслучване
кога ли пак
копнежът за безвремие
вратата ще отвори
към стаята
в която сам съм
откровение

светът е огледало

светът
си ти
си ад
и огледало
сме
а адът
е отвъд
и тишина
и образ
в огледало
не пламък е
а липса
това
което ни измъчва
ни отива
като нова дреха
и ни прави да изглеждаме
красиви
битовизмът
ни превръща
в сингулятност

точката
на всичко
се казва
остави ме

има нещо счупено
вътре в мен
нещоздраватапреебано
едно голямо лайно
точно в средата
на центъра за моето щастие
стои и гние
повече от десетилетие
дасеебаивзадръстеняка
много повече от десетилетие
стои си и гние
и вмирисва
вътрешния ми мир
и светогледа ми
и подяволите
колкообичамдавземамгрешнирешения
защото нали
СЪМ
само че май
емоционален боклук и душевен отпадък
пък за другото все някога ще се намери необходимото време
сега е важно да се прицеля
в любовтамикъмсамоунищожение
и да дръпна спусъка
преди да усетят и другите
смрадта на мърша
която задържам

днес сякаш забравил съм

че навремето бяхме наистина влюбени

дори не съм сигурен

дали тези спомени са мои

или е нечия чужда история

нечия чужда сънувана приказка

лежа сам в самотата на мрака

и слушам

как спящите хора сънуват живота си

чувам звуци на радост и скръб

чувам и викове

после чувам в тишината на времето

звука на как се къса паяжина

аз много добре познавам този звук

спомних си го

този звук звучи точно като

по дума на век

аз съм човек

ням съм към теб 

по една дума на век

многоточие

лежа в проклетата паяжина

и се опитвам да си спомня

дали сме били някога наистина влюбени

или в момента разказвам нечия чужда история

АЗ СЪМ ГРЪМ ТРЯСЪК

с всеки вик
космос
в едма дума
словоред
в  главата ми
пясък
изтича
ред
по ред
глътка въздух

глътка дим
крещя
после
мълча
с всеки вик

голям взрив правя

глътка въздух

глътка дим

желание

необозрим

създавам

вселени
за да потъна
черна дупка
отварям
отравям
заедно с мен
всеки мой
брат
по едно
неутрино
раздавам
поглъщам
заедно с вас
нищото
кварк в кварка
разтварям
казвам се
АЗ СЪМ
ГРЪМ ТРЯСЪК

слънцето е огорчение

моят ден е шепа прах

моят ден е облак дим

моят ден е мръсен страх

моят ден небесно син

шепа страх

и мръсен дим

потъвам бавно

в облак прах

небесно син

грях във шепа прах

и слънцето е огрчение

когато егото е полуслучване

луната е спасение

когато замина

кой ли ще се завърне

мисля, следователно ме няма

утре едва ли ще съм
това намерение ми е чуждо
и като че ли вчера май ме е нямало
помня нещо подобно
или е по-правилно да се каже
че от вчера нищо не помня
а днес пък отсъствам
тъй като имам
вчерашна работа за довършване
абе изобщо
едва ли някога ще ме бъде
насред тази огромна вечност
вечност
която всички незабелязват
че съществува

вървя

вървя

вървя

и гледам

огледалото

на

мократа

земя

там

скрито

е

и минало

и бъдеще

на дъното

на локвата

невидима

разтворена

сред

калната

вода

почива си

съдбата

на

света

вървя

вървя

и гледам

огледалото

на 

мократа

земя

как

стъпвам

върху

нея

и

слепвам

се

със 

моята

съдба

и

пак

вървя

по

облаците

стъпвам

газейки

калта

вървя
вървя

и

гледам

огледалото

на

мократа

земя

а
там
богини
мойрите
ме
водят
за ръка

ела при мен

кръвта ти да изпия

и като хляб

духа ти да изям

ела при мен

ела

седни и чакай

докато не се нахраня

и устните си не избърша

и вече сит

косата твоя

нежно ще погаля

сега свободна си

и можеш

себе си от мен

да отсервираш

имаше време
в което живях
и разбирах
или поне се опитвах да разбера
как се живее
и там
разните други неща
за живота
нали се сещаш
разните
други
неща
трябва да е имало
някъде там и тогова
някакво време
преди да се завия
с дебел тежък юрган
през глава
с един от онези селските
тежки юргани
които тежат като света
или поне колкото по-тежката му полвина
които миришат на нафталин
и стар гардероб
и които бабите пазят за гостите
гостите, които идват веднъж на две три години
или така и не идват
а аз си имам един такъв юрган
имаше едно такова време
преди да ми подарят юргана
и една възглавница пълна с пера
със сънища
и с мечти
с речни камъни и сини мъниста
с (*********)
пълна
със спомени за събития
които най-вероятно не са слували
а може би
никога няма и да се случат
спомени за вечността на една любов
и неслучването на няколко други
спомени за всичко, което имам
такава една добра възглавница
а на калъвката й тя е избродирала
нали всъщност знаеш
че ти никога нищо не си имал
и едва ли някога нещо ще имаш
точка
дали изобщо си бил, си и ще бъдеш
въпросителен многоточие
сигурно е имало време
преди да легна на това легло
което никой не ми е подарявал
което сам си сковах
с дъските от една порутена колиба
на нечие детство
първите няколко крачки от ничий живот
а под леглото не се крият чудовища или таласъми
или топка косми
от котката която никога не съм имал
сигурно е имало време
преди да  легна
да се завия през глава
знам да си кажа
да благодаря за което
и  да заспя

капка в дъжда съм

игличка насред боровата гора
прах в вятъра съм

песъчинка в пустинята

миг в вечността съм

вечност в мига

като водата съм

все си намирам

накъде да тека

 следвам уж някви закони

 брънка в системата
част съм от нещо голямо
отрязък от времето

излят съм от облака
изгнил в почвата
отвяна от вятъра
точка в безкрайността
цяла вселена съм
макар мъничка част от света

V постулат на Евклид (за упоредните прави)

във някой друг живот

където

аз съм твой

и ти си моя

във някой друг живот

принадлежим

на тишината 

и на покоя

било е време

и времето

ще бъде пак

във някой
паралелен свят

*

и сме пресечка

насред
чистата случайност

две мънички
пътечки
в една посока
винаги вървим
на разстояние
един-за-друг-недостижим

по двата бряга на река

душа
съчустваща на твоята душа

завинаги сме разделени

от силата на

тук и на и сега

и заедно ще сме

единствено възможни
в един
въображаем свят
БЕЗКРАЙНОСТТА

искам да олекна

да се освободя

да забравя

да проумея

да разбера

да летя

споделен

очакван

жадуван

обичан

така както аз те обичам

а не неразбран

сам

и самотен

да бъда запазен

а не празен

кух

огрухан

очукан

ковчег

мръсен

и крив

под два метра

проблеми

заровен

от своите демони

сам самичък

заробен

пух

искам да съм

леко глухарче

прах в вятъра

мигла отронена

капчица дъжд

а не мазно петно

в фугите на паважа

от хорски крака газено

недовидян

недоразбран

счупен калейдоскоп

лек искам да съм

да полетя

да се слея и сливам

да бъда разбран
както аз се разбирам

с теб искам да съм

дрейв в мъгла и есен после зимен сняг и край

мръсните спомени

 вплетени  в мислите
тежък товар
вие душата ми
вилнеят в главата ми
излъчват те
своя
дяволски чар

надълбоко удавени

живи завръщат се

от лилавия бог
те са моя
гибелен дар

*
дума

след
дума
*

 ефимерен
спасителен фар

аз чувствам промяната

пътувам към нея

в самомнителен впряг
 поел по безкрайният път
уроборос
търся посокота

на един по-добър
вътрешен

свят

като ранено животно
ходя встрани
грешен по дефиниция
тъмен е странника
живот в съня си твори
болензавинагигрозен
празен
сам в празнота си стои
след смъртта си дори
едва ли ще има
някъде някой
на когото
нещо да сподели

тих хищник

прикрил се

слял се с нощта

бди

сънувам чужди истини

живея в чужд живот

опитвам се

да бъда себе си

но себе си го няма

няма го и

мой до гроб живот

бълнувам приказни картини

красив жесток

объркан свят

преплетен във химери

за него аз

съм ням и сляп

и спазвам ничии закони

свалил от трона

моят бог

и всяка моя мисъл е родена

с вина обгърната в покров

сама готова е да си отиде

без стон

*крещя*

без зов

*

аз там

отвъд

съм сам

прегърнал

грешния свят

свой се разхождам

отбягам

другия бряг

отделч ги разглеждам

как вавилонската кула

наново строят

*

и бягам

и бягам

от хора

проблеми

и чужди полемики

постепенно изпадам във транс

"на оная ми работа дреме й"

ще изора душата ти алена
ще прокопая ти в мислите
'теб ще те имам
само във липсите'

*
наниз от спомени
не свързва сърцата ни
нереални картини
си живеят в главата ми

пусти полета

чужди влакна

непроницаема

паяжина

самотна комета

в небето

милион буболечки

къси крака

древна история

чужда глава

в гнездата си

стоят птиците

нямат крила

повей на вятъра

дълбока река

плуват

планетите

в мътна вода

истински

приказки

вечер

разказвани

за

чужда душа

почват сред нищото

дебне сама

красива орисница

плете тя въжето

мойта съдба

очаквам те в неделя

ничие сърце

ничия земя

ничия душа

 сктитам
бродя

без лице

ела

сподели

прегърни ме

постой

почакай

и виж

егоцентрична е орбита

в свян и печал
бива повита

себична е личната гравитация

придърпват ни
бутафорни овации

виж

погледни

и млъкни

разбери ме

нищо не искам

нищо не знам

как бих искал

понякога

да съм ням

повелителя на душите

да потънеш в самозабравата

сам

аз

нямам
ням

край

пролетен
пух

уличен
прах

грях

грях
грях

няма

и следа просветление

кухо е огорчение

борбата се води

загубена

чужда съдба

ще ли бъде погубена

спомените сподавени

дебнат

причакващи

подходщото време

когато е бреме

дори крехкото щастие

приел

и

поел

чуждо нещастие

борбата я водя

във себе си

уж следвам

съдбата си

боря се

бродя все

търся

чуждите демони

плаша ги
а те нещо нашепват ми
плачещи
за моите жалки проблеми
за тях никой не му дреме
*
скитам из пустия град
проскубан светец
повел съм
прокажен
парад
освирквани
и замеряни
с камъни
огнетени
от чужди полемики
ние забравяме себе си
мълчим и вървим
извървяваме
нашият път
към отсрещния бряг
там
черните ангели
навели глави
повеждат ни
към
студения храм
*
не ще го познаем
докато
от слънце
не бъде огрян

его срещу его

свят срещу свят

в душата ми

случвам се

сам на себе си

враг

много навътре в душата ми

кръжат зли демони

стрелкат се

огнедишат

крещят

ААААААААААААААААААААА

с опашките си

черни истини

в главата ми

пишат

дебнат ме

крия се

търсят ме

в болката

впивам се

и

уж карам я някак си

а все бягам нанякъде

промяна на вятъра

вятърът на промяната

ебал съм му мамата

задъхан и зпъхтян

в пот и сълзи

облян

сам от себе си изтерзан

пред демоните

заставам

тихомълком и ням

поглед

в погледа взрян

спри

успокой се

млъкни

вдишай

издишай

и погледни

там на небето позират богини

които ефира във думи тъкат

слушам аз божествена песен

как тихо е

и само листа шумолят

в здрач тихо вървя
скърца снегът под краката ми
опитвам се да крещя

студ сковал е устата ми

сетне тъпо мълча
лутат се мисли в главата ми

някоганякъденякакси
никоганикъдеказахси
неизричайнапразнословатаси
оттогавамълчавъвглаватаси

дапотънешвсамозабравата
втихосамолечение
леснаесделкатасдявола
крещиизутробата
мъртвокатотечение
веченосъвокупление
втопългнявогорчение

синхроничност

когато двама мълчим
защото има какво да си кажем
но не смеем да споделим
когато нямо крещим
взрели се в липсата
преследвана
гоним я
търсена
няма я
думата която да споделим
тогава скромно приседнали
леко преведени
смълчано преплетени
последната цигара ще разделим

колкото и да мълчим случаят и неслучайността винаги ще говорят вместо нас

сингулярност

стар като света
мимолетен като смъртта
идвам и си отивам
раждам се и загивам
сетне отново извирам
вечно желание
чисто съзнание
властва над времето
живот отвъд бремето

на
"АЗ СЪМ ПЪТЯ
И ИСТИНАТА,
И ЖИВОТА"

ничий не съм
и никой не съм
смълчано потънал
в зимния сън

един терабайт самота

по пътя
скитат се битници
по пътя
шляят се скитници

по пътя
разхождам се сам
никой и нищо
не искамм
aз да познам

по пътят е кал

жива E локва
нежен воал
пълна
с мъртва вода
изгнило месо
ранима душа
сварени са костите
лепкав туткал
газзя го врял
П О П Ъ Т Я Т Е К А Л

по пътя ходите глутници
сбор сте
от всякакви путници
край пътя крият се в храстите
на оная ми работа
властите
аз се разхождам всред тях
роден и израснал във грях
ала в очите
май хвърлям ви прах
един огромен балон е главата ми
лети
рее се
семе сей
смее се
всички ще ви огрей
това ви го казвам
да слушате
преди да засмучете


по пътя сте всички отречени
но има една душа
во веки на мен е обречена
нея я търся с словата си
тя пък ще гали главата ми

те всички са там
аз отново съм сам
уж съм отломка от всичкото
а все се разхождам из нищото

един терабайт самота
е душата ми
....
кога ли ще слеем
телата си...

смълчан живот
небе отронило
светци...
а хората вървят
студени улици
говорят си
сумтят
проклет живот
объркан свят
народ
заклет
върви, върви

небе отронило
невидими
светци
нечувана
във вятъра
блести
богинята
....

метрополитен

всяка сутрин
насрана и спечена
всяка вечер
срамно обречена
ден подир ден
натъпкан и подреден
блъскат се в мен
метрополитен!

дрънчи
пука
пращи
скърца
пука се
крещи
мъртви сте
скрипти
и вони
на пот
и масло
и ръждясал
метал
вкиснати
старци
ебаси
ебаси
мръсни
палта
зеленчук
джибри
ракия
вкиснало зеле
и лук
в куп
всичко е тук

подвижен калейдоскоп
в трамвая всеки е шоп

всеки делник
ден подир мен
уж безделник
а яко вклинен
се возя
0!метрополитен

озлобен
народът бърза за работа
извратена
е на масата правдата

стъпкана
смазана
мръсна
окаяна
с чалга омаяна
тъпче се
ден подир ден
в теб
метрополитен
ошмулена
в тегоби
забулена
дупче билетче
и пътува към гроба си
РАБОТНАТА СИЛА НА СОФИЯ

оплкват живота си
рамо до рамо
опрели гърба си
в чужд гръб
стражари
джебчии
побойници
доносници
фашисти
и анархисти
вкаменелости
комунисти
нощни пазачи
пожарникари
хамали
прости мазачи
стройтели
контрольори
художници
програмисти
до един
нескопосани
белетристи

всички
работници
на труда си
са свидници


бацаме брат
няма как
няма обрат
затва айде пак
мада фак
мада фак

из спомен

изваден

e образа

а

трудно

сподавен

бе спомена

бих ли във теб врякъл се

ако нощем крещях махай се

скришом е нощем сънувана
тиха е среща бленувах я
днес в мисълта си целунах я
любов поредна загубена

шепнех ти аз:

днес те желая
треперещ във римата

ТЕБ

греховно ранимата

ела, прегърни ме, изричайки

ти си дявол
аз скришом обичам те

да чакаш
да прочетеш
нечие
чуждо
вълнение
да не направиш

да обречеш
после пак да забравиш
своите откровения

за света
и за другите
сам в мисълта си
да пресечеш
с тънка пунктирана линия
божите истини

в алкохола
залисан си

в трясък ще разбереш
твоя е бялата истина
нейна е черна орисница
туй са
два окончателни прочита
брат
на един свят
дет не спря изтича

*|*
брат
фрак
брак

дай пак
|
**
фък оф
фак оф

алкохол
алкохол
алкохол

мой брат
мой враг
твой зов
чужд бог

алкохол аз крещя
и тече ли във вените
пуста отрова
мое чисто спасение
ще я нося до гроба
облян във забвение

алкохол

ти брат
ти враг
мой Бог
чужд зов

алкохол
божествени комплекси

за мен безлик
за тях велик
детето на съзнание
и пак си ти
къде е той?
бленувано внимание

алкохол

алкохолАЗкрещяалкохолеконцепция

ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

низки вълнения
да ти го туря
у арта
презрения

в сън обзет
пак напред
все напет
ням поет
мощен тек
бял секрет

ей драскач
чукаш пак
прост пияч

ай стига ве

сутрин излизам
въобще незализан
взел набързо един душ
главата от вчера е туш

кофти леке
модерно изкуство
мокро петно

чука изкусно

семейство си имам
жена, дъщеря
тихо обичам я
вечер събличам я
в скромна игра

абе
казвам ти
кофти леке
иска само да се ебе
за чувста не ще и да чува
на мъж тръгнал да се преструва

с бира в ръка
цигарката пафка
чете си работника
книжка на кафка

дори и посърнал
работя усърдно
в грижи потънал
чаткам кахърно

няма и две

дъщерята
а ето
говори повече от бащата

все още хлапе
изкусно леке
работник поет
модерен пакет

вечер вкъщи прибирам се
мълчаливо в любов вричам се

вечна е незабравата
никога ненаситена

денем бленувам я
нощем сънувам я
гола орисница
зове моята истина

скрита в нощта
боса в пръстта
танцува
в древна мелодия
божи прозрения

п р о п а да не

лилава е

богинята
на моето
отсъствие
прикрила се
в цвета
на мрачна
тишина
и двамата
избягали
от своето
присъствие
във сън
привлечени
при сенките
градим
неслучването
на света

в времето в което
тъмносиньото
започне да прозира
на мястото когато
отсъствие
и тишината
си почиват
веднъж заведе ме
лилавата богиня
в точката в която
нощ и ден се сливат

*

вляво е луната ______________________________ вдясно слънцето

Аз


под мен земята

в три символа
във себе си
вселената създавам
кръгло 4

свят съм аз
свят е светът ми

нощ

залезе ли слънцето

заспиват ненужните

замлъкнат ли птиците

заглъхват и другите

мръсни сте

тъмно е

неделя сме

тихо е

избягал от другите

загърбвам ви

губите!

сам

съм

скрит

в сън

прикрил се

при думите

прочетох ги

все същите

грубите

презрях се

наред с чуждите

ден първи:

родихме се

и светло е

но тъмно бе

ден втори:

предрекох ги

създадох ги

обичам ви

ден трети:

познавах ги

отрекох се

привличах ги

ден четвърти:

избягвах ги

изядох я

избягах им

ден пети:

скитах се

търсих се

ден шести:

намерих я

нечиста е

харесва ми

ден седми:

неделя е

почиваме

...

презирах /в/се

нощ подир нощ

сън преди съм

и моята истина

не е свишата истина

ден

изгрее ли слънцето
събуждат се чуждите
запеят ли птиците
заговарят се другите
за времето
пътища
хората
дупките
кучето на съседа
силна ракия
напомпано самочуствие
съседката с насинено око
синеоката дъщеря
без пола
силиконовa цицa
кучките
малките котенца
-ей, тясна бе, батенце
сврели се в спирките
топлят се като песове
проклинат държавата
милите клетници
презират живота си
кофти несретници

изгрее ли слънцето
събуждат се
другите
заговорят ли чуждите
избягвам ги аз
грубите
кофти несретници
скапани клетници
ръмжат като кучета
скимтят като кучета
покорни на силните
агресивни към тихите
заразен по рождение
със презрение
огорчение
страня озлобените
странствам във себе си
загърбил проблемите
отбягвам ненужните
не ща ви аз думите

пичка ви ленина
презирам ви
грубите
избягвам ги аз
другите

аз
бягам
от
вас
във
посока
къде е
голгота
вашата истина не е висшата истина
мъртва е истина щом бъде изречена
в плен
ден
след
ден
озлобен
тичам
в
бягство
към мен

нега

несподелена
неделята
в
скрити
прозрения
сънища
втрити
с прозрения
сам
отвращение
без
извинение
.
опрощение
.
няма я
в
тихо неделие
лута се
ето я
скита все
крие се
няма е
плаха Неделия
гола в постелята

в мрак
да те очаквам
скрит
в уханието на дъжда
сам
сред липсите приседнал
съм
приел отсъствието на деня
тих
предричам
гибелта на нечия съдба
сън

сънувам
в сянката на твоята душа

насред
кестени
да скиташ
скришом
сенките
да слушаш
вечер
истана
по капките
се стича
сън
с реалност
се оплита

и време е
когато
висчки са заспали
и тиха е
нощта
прощално синя
сънят изтрил е
мисълта
лилавата богиня
владее царството
след сенките
ще завървиме

в дъжда
прикрила се
е тишината
почива си
и чака

нощта не бърза
дъждът и пее
прикрила се
е тишината
дъждът се лее
в тъмнината

думи забързани
в мисли заплетени
издишани сънища
безвъзвратно забравени
тихи завивките
покрили са тайните
скрили са чуствата
завинаги неизречени

смърт на деня
живот да залезе
луна да изгрее
скришом в мъгла
нощта да живе

горда изправена

стара е софия

сляпа за красотата си

вечна косата й

разперил крилата си

стар е й бухалът

тихо съветва я

откровен в тишината си

цял- слух съм

сам- дъжд съм

без претенция

наричам тази събота сутрин

един тих и дъждовен неделен следобед

единствената ми грижа е

да намеря с кого

да споделя алкохолното си

безгрижие

а привечер

да погледаме

как хиляди гарги се прибират

в северен парк за да спят

когато двама мълчат

третият е излишен

сутришен

тих

стих

в лик

на

погледи

вгледани

в сънища

скрит е

утре деня

незаченат

още от слънцето

едно голямо

кълбо от стремления

и наджди

все неизгряващо

винаги

скрито издавано

в погледа на луната

Guns Of Brixton

http://www.youtube.com/watch?v=hiQoq-wqZxg

загърбил съм думите

забравил проблемите

избръснал брадата си

убил философите

изтрил от главата си

чуждите истини

сам в правотата

пребил суетата

изтривам ги думите

не ща ги аз другите

да пеят в душата ми

химни

о вакханалия!

край

епитафия

салба метафора

с форма на амфора

жилава вещица

силноранима-но-слабообичаща

вечноотричаща

мен-сам-във-гората

чух Самотата

да се промъква

в шумоленето на листата

http://vbox7.com/play:0c449939

http://www.youtube.com/watch?v=47fBG6ig0Ng&feature=fvst

преди да замълча
и да преглътна
думите
и себе си
за да те следвам тихо
името ти
ще прошепна
есенно
и паяците ще изстенат
от зука
на как
се къса
паяжина
ще съм
началото
и краят ти
единствено
когато ме забравиш
белия
и сянката ми не изтриеш
и в липса ме превърнеш
(а тя ми дава думите)
а после избоди очите си
и сляпо нарисувай
"а мен ме няма никога
и никога не ще ме има"
на мястото
на моето отсъствие
в ден 7-ми
аз ще се завърна
и ще прозреш
че никога не ме е имало
защото
винаги съм бил
това което ти е липсвало
 

ням сън

в пуст град

сам съм

насред

сив прах

крив път

таи крах

на Анонимен.

брътвежи

пуст

дъжд

да

 вали

да

 те

 мие

сладка

вода

в

тихи

сълзи

да

тече

жълта

солена

река

влажни

чувства

бавно

да

влачи

насред

мокра

земя

пролет

без

време

да се отмие

душа

вечер

е време

да

пресъхнат

копнежите

п р о п а да не

лилава е

богинята

на моето

отсъствие

прикрила се

в цвета

на мрачна

тишина

и двамата

избягали

от своето

присъствие

във сън

привлечени

при сенките

градим

неслучването

на света

блян

облян

във свян

е

тих

безлик

и скрит

във мрак

син

в забрава

сън

преди

да съм

с лилава

есен

"по улици препускане

е бясно 

остава всичко 

назад

от себе си 

не ще...

не,

не мога

да избягам"

и бясно е

назадното препускане

по улици напред

от сянката

когато бягаш

и тясно е

дълбокото прегръщане

полепнала по теб

веднъж роден

лилавата богиня

зад теб завинаги

 ще е обречен ден

и сам
да те преследват
сред други
все ще се намериш

напред
от себе си да бягаш
а погледът
ледът
назад да гледа
отвъд демони
гризящи миналото време

ловец на пеперуди

а под полата спомените й прозират
между разтворените й крака
там ларвата
превърнала се в пеперуда
в миг разперила
е с гордост своите крила

а под полата спомените й прозират
на ясен сън са плод
и тихата тъга
и впримчен
съм
във мрежестата им утроба
а трябваше уж аз
със моя кеп сам тях да уловя

да се умориш сам
да почивате заедно
сам да починеш
прегърнал
собствената си глупост
преглътнал чуждата
и от двете отрекъл се
и с двете преспал
в кутията за изпращане
насред оплаквачите
забравили че изпращат
две себевлюбени глупости
и един отпочинал глупак
но отрекъл се

в сън
да се събудиш
посред нощ

насред сън
отново да заспиш

*
истини
изсънувани
а сетне
забравени
(под завивките)
за да бъдат
изстрадани
избудувани
позабравени

да се изгубиш в чекмедже
а в гардероб да те открият

на коледа е тихо и празнично
почти е като в неделя
само дето ти се обаждат по телефона
и те безпокоят за разните му там
празнични глупости

иначе

абе почти е като в неделя
ама не е чак толкова хубаво
все трябва да се преструваш
а аз искам само да прочета
къде се гмуркат патиците
като замвъзне проклетото езеро

мисъл
отвъд думите
смисъл
отвъд символа

крие се божият син
играе си
с децата на жмичка

в трева
полегнала
нагазила
река

бунтува
думата
вода

полегнала
в река
нагазила
до глезени
трева
е тя
във
бистрата
роса
и мие се
очи
тe
все
така
в
очакваНЕ
на
зимата
в земя
потънала
е тя
в забвение
покрита е
с цвета
на
есенни листа

а те
откраднали
дъха
на уморените
цветя