аз съм този, който рисува със думи не с образи. този който намери два тлъсти фаса между паважа, наричайки ги за успокоение преди нервните сънища. този който пак там по тъмните улици нощем си вярва колко е сам всъщност. този, който се пита виждаш ли и ти светлите облаци, чезнещи зад мрачните опушени полуразрушени сгради. сградите, които чезнат като облаците над тях, само че по бавно. чезнат по-бавно дори и от мен. аз съм този, който не знае граматика, но си вярва, че пише по-стойностно от повечето. който обича повечето, колкото и ги мрази. аз съм този, който не ръси, защото е поел отговорност за себе си, който сам за себе си е виновен. аз съм. никой не съм. дори себе си не съм. правя се както и другите, но поне си признавам. смешен съм колкото и останалите. лесно е да отричаш. лесно е и да проповядваш. аз предпочитам грешките. те учат. аз съм този, който е сам своето гео от моето его. който плаче, когато съзнае, че не иска да се продава. който знае, кога накърнява, а се прави на тъп гъз и лигава путка. и дразни. и мрази. и храни, но тайно, защото се прави на пич. и е пич. но все пак нещо му се изплъзва. през цялото време нещо му се изплъзва. аз съм. и никой не съм. и никого никога няма да бъда.никога. защото аз съм. никой не съм. и не спира да пише. нощ. сънища. пропасти. мисли. интересни са, тези дето теглят дебелата майна и спят по пещерите. нали. ебати яките хора. ебал съм им майките на всички, защото все още не съм ебал своята собствена майка. защото е смешна. защото и се присмивам. защото не й вярвам. за да съм я ебал. майка ви мръсна на всички. копеленца. аз съм този, който не съм и никога няма да бъда.