нежно изтръгни очите ми
преди да ги нанижеш
на карфици
през свитите зеници
в център- Красота
опитай се да препарираш
непознатият ми вид
не можеш
сам за себе си
се пазя целият
и заблуждаваш се
че полъхът във дробовете
е твой или на някого
безмерни глупости
и лудости
а ти
задоволяваш се със сянката
и сляпа си за светлината
без опити да видиш цялото
пъзелът да подредиш е невъзможно
а твоето парче го няма
защото ти не ме познаваш
а отказваш
целият да ме погълнеш
затова задоволявай се с отломки
убий с игли отделните ми части
за теб ще бъда сух и сбръчкан
до мигът когато
в прах не се превърна