изгубих се
в ноемврийски мъгли
нощем
когато търсих Теб
а Теб бе липсата
а Теб
винаги те е нямало
прозрях
когато те презрях
преглщайки
същността ти презряла
живееща единствено в едем
а сега
разкъсвам се
между две истини
раздиран
от тяхната несъвместимост
и плът
а те живи са
тук и сега са
а не там някъде
и отсъстват
когато си тръгнат
а не като Теб,
която ми липсваше
във присъствието си
и бленувам по яснота
а мъгла съм
за себе си и за другите

***

Теб е празнота която
имам вляво от себе си