пустотата прелива
през празното на очите ми
в безцелна разходка
аз простота сред прахта
моят зов е желание
а адресът ми временен
накъде?докога?
меланхолия
нека повървим заедно
погълнати от влажния въздух
хванати ръка за ръка
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар