сутришна меланхолия
в спиралите на кафето
изпразва от мисъл
и без това празната
неделна самотност
в пустотата
свободно е
да се разлееш навсякъде
невидим и тих като река
галейки бреговете на тротоарите
да измиеш
некролозно ненужните спомени
преди несъжалявайки
да изтечеш във каналите
там където таи се кафето