петък, ноември 10, 2006

пристрастяващо е,
когато загубиш времето си
дни, месеци, години-
празни цифри.
0,1,2,3,4
метри
от кинолентата в главата ми
е преекспонира
или недоекспонирана.
защото
отново съм прекалил в заблужденията си.
но нощните бдения
ми носят утеха.
а комините- разкривени призрачни силуети
протягат своите разклонени антени
към луната-тяхната вечна съблазън
тихо е тогава в главата ни
моята, моята, моята.
пристрастяващо е
когато загубиш времето си.
защото забравяш
какъв си бил
и какъв ще бъдеш
и си просто сега
и си просто неопределимо присъствие.



Няма коментари: