на инстинкти
осланям се
без да се плаша
и да трия
в главата си
вътрешен глас
мълчаливо
дърпа
мозъчни струни
нашепват желания
прът-кръг
пръст-лъст
престъпление
докато знам
повече
октолкото премълчавам
ще се храня
със сенките
в ъгъла
с бяло мастило
ще трия
по малко от смисъла
преди
разсеян в аромат
да ме погълнеш