с мълчанието си
преобразяваш се
в кукла
тихо изстивайки
като вятър
и гладка повърхност
на огледало
са границите ти
изпотени
с дъхът ми
рисувам
със думи
по тях
автопортрети
на моите образи
ледени
за да стопя
вътрешността ти
катранена
и да я излея
в ушите си
ще ти се
да си форма
без съдържание
запечатана
като с восък
но взри се
в очите ми
виж как изтичаш
през своите