увлечен в спомена
на двамата ни няма днес
но има утре
се погубвам
в себе си с сега
въоръжен
обезкостявам спомени
до мекото на гнило
подлагам под главата си
наместо камък
и се оповавам
в тихото
с което ми говориш
процепи в безвремето
тълкувани с червеното
и думите и образии
области на другите
във несъгласие
се обладавам
сам за себе си повърхност
с неравности
рисувам пясични и замъци
и ще погълна
морска пяна
липсите
заключени във сол и влага
до пределите на точка
линиите ще се сливат
времето когато ще ни няма