там и когато
са фикции
изтекли
през на времето
процепът
опъват платната
на кораба
а ти
вглъбена в посоката
забравяш
за на вятъра
силата-
тук и сега е ухание
полъх без дестинация
-
погълната
в влагата
като таблетка
разтваряш се
с очите си
се опитваш
до остров
да стигнеш
но виж
отразен в пяната
мой образ
ти сочи облаци
вместо острови
шепнейки
-
отрежи въжета
прегризи конци
изхвърли плътта
после забрави
за там и когато
остане
само тук и сега
преглътни
че растояния
никога не е имало
нито мостове
нито въжета
нито конци
в тук и сега
сме навсякъде и завиниги